Сигрид Унсет - Кръстът

А сега, когато невръстните й синове пораснаха и заякнаха, но все още не притежаваха зрелостта на мъже, Ерлен ги подмамваше да прекарват повече време с него. Мъжът и синовете й се отдалечаваха от нея с необяснимото игриво лекомислие на момчешкия ум, което тя забелязваше у всички мъже и в което жена с натежали от грижи плещи не би могла да се включи.

Кристин скърбеше и се ядосваше заради нерадостната си съдба, резултат от поведението на Ерлен, но се питаше със страх какво ли мислят синовете й.

Юлв ходи до Довре с два товарни коня и занесе на Ерлен дрехи, оръжия, четирите му арбалета, чували с върхове на стрели и железни болтове, както и три кучета. Мюнан и Лавранс плакаха неудържимо, когато Юлв взе малката кучка с гладка козина и копринено меки, увиснали уши. Абатът от Нидархолм подари на Ерлен това прекрасно животно, донесено от чужбина. Самият факт, че баща им притежава такава рядка порода куче, го издигаше в очите на синовете му на недостижима за другите мъже висота. Ерлен им обеща да им подари по едно кученце по техен избор, когато кучката роди.

Кристин попита Юлв Халдуршон дали Ерлен е споменал кога смята да се прибира в „Йорун“.

— Не — поклати глава Юлв. — По всичко личи, че възнамерява да остане повече време там.

Юлв не прояви желание да й разкаже за пътуването си до „Хауген“, а и Кристин не попита.

През есента се изнесоха от новата къща. По-големите синове поискаха тази зима да спят в голямата стая на втория етаж. Кристин им разреши. Тя щеше да спи с двете си най-малки деца на долния етаж. Първата вечер предложи на Лавранс да легне в леглото на родителите си.

Момчето се търкаляше доволно в чаршафите. Децата бяха свикнали да спят върху пейката, застлана с кожени чували, напълнени със слама, и да се завиват с животински кожи. Сега в леглото на родителите, освен кожи имаше сини чаршафи и меки завивки, а възглавниците им бяха облечени в бели ленени калъфки.

— Майко, сигурно ще спя тук само докато татко се прибере, нали? — попита Лавранс. — А после с Мюнан ще се преместим пак на пейката.

— Или ще спите в леглото на Нокве и Бьоргюлф, ако двамата ти братя не си променят решението заради студа.

И в гостната имаше зидано огнище, но то повече димеше, отколкото топлеше, а и вятърът, и студът се усещаха по-силно на горния етаж.

Наближаваше краят на есента и Кристин усети как постепенно я завладява смътен страх. Той растеше ден след ден, а напрежението стана нетърпимо. От Ерлен не пристигаха никакви вести.

През дългите тъмни есенни нощи Кристин лежеше будна, слушаше равномерното дишане на малките момчета, свистенето на вятъра по ъглите на къщите и мислеше за Ерлен. Точно в това имение ли намери да отседне…

През една от последните вечери в странноприемницата в Осло им гостува Мюнан Бордшон. Кристин слушаше с неудоволствие, когато двамата братовчеди отвориха дума за „Хауген“. Мюнан беше получил имението в наследство от майка си като единствен собственик. Тогава двамата с Ерлен бяха доста пияни и развеселени. Кристин очакваше с ужас думите им за мястото, станало извор само на нещастия. Мюнан реши да отстъпи имението на Ерлен, за да не го остави съвсем безимотен. Двамата сродници обсъдиха идеята на Мюнан весело, през смях. Не пропуснаха да се пошегуват дори със слуховете, че никой не иска да живее там заради бродещите духове. Мюнан явно бе преодолял ужаса, който преживя след зловещата кончина на майка си и на нейния съпруг.

Братовчедът на Ерлен му даде всички документи, удостоверяващи собствеността върху „Хауген“. Кристин не съумя да прикрие неудоволствието си, че мъжът й се превърна в собственик на това злокобно място. Но Ерлен обърна всичко на шега.

— Не ми се вярва някога кракът ни да стъпи в имението, пък и къщите сигурно вече са рухнали. А и се съмнявам леля Осхил или Бьорн да дойдат у дома и да ни донесат годишната рента от земите си. Дори и да има нещо вярно в слуховете, че душите им обикалят имението, това не ни застрашава по никакъв начин.

Наближаваше краят на годината и мислите на Кристин непрекъснато се въртяха около въпроса как се чувства Ерлен в „Хауген“. Постепенно стопанката стана толкова угрижена и мълчалива, че престана да общува с децата и слугите си. Те избягваха да се обръщат към нея за съвет, освен когато беше наистина наложително да я попитат нещо, защото тя отговаряше лаконично и се дразнеше, задето я смущават и безпокоят напрегнатите й тревожни мисли. Самата Кристин не съзнаваше ясно колко недружелюбна е станала. Когато двете й най-малки деца престанаха да разпитват за баща си и да й говорят за него, тя въздъхна с мъка: децата забравят много бързо. Кристин не си даваше сметка, че многократно ги бе отблъсвала с нетърпеливите си отговори и с настойчивите си молби да млъкнат и да не я притесняват. Майката вече почти не разговаряше с големите си синове.