Сигрид Унсет - Кръстът

В Сил, до главния път, малко на юг от „Формо“, се издигаше красиво изработен кръст от стеатит, който отец Айрик поръча на свои разноски. На това място преди четирийсет години свлачище от камъни уби двамата му млади синове с обещаващо бъдеще. Не се случваше възрастни хора да минат оттам, без да прочетат „Отче наш“ и „Богородице Дево“ за душите на Алф и Коре.

Свещеникът осигури на дъщеря си богата зестра и я омъжи за красив потомък на знатни селяни край Осло. Тогава Юн фис се ползваше с добро име, но след шест години дъщерята на отец Айрик се прибра в бащиния си дом изпосталяла от глад, с разбито здраве, дрипава и пълна с въшки, с по едно дете във всяка ръка и едно под колана. Хората от Сил знаеха отлично какво се е случило, но не го обсъждаха: обесили Юн фис в Осло за кражба. Синовете на Юн също не прокопсаха. И тримата се споминаха.

Дори и когато потомците му бяха живи, отец Айрик се грижеше съвестно за уюта в църквата. Стараеше се да украсява и почита Божия дом с богати дарове. След смъртта му храмът щеше да получи по-голямата част от имуществото му, както и ценните му книги. Новата църква „Свети Улав и Свети Томас“ в Сил беше много по-внушителна и великолепна от старата, която изгоря. Отец Айрик отдели от парите си, за да купи пищни, скъпи украшения за храма. Ходеше там всеки ден, молеше се и прекарваше часове в молитвен размисъл, но водеше богослуженията само на големите църковни празници.

Отец Сулмюн пое ръководството и с църковните дела се занимаваше основно той. Ала когато изпитваха тежка мъка или душите им не намираха покой заради непреодолими трудности и угризения на съвестта, енориашите търсеха съветите на стария свещеник. Всички, които го посещаваха, си тръгваха от дома му с усещане за успокоение и душевен мир.

Една вечер в началото на пролетта Кристин Лаврансдатер пристигна в „Румюн“ и почука на вратата на отец Айрик. Не знаеше как да му обясни за какво е дошла, затова започна да говори за незначителни неща, след като му поднесе почитанията си. По едно време търпението на стареца се изчерпи:

— Кристин, нима си дошла само за да ме посетиш и да видиш как съм? Ако е така, съм ти много благодарен, но ми се струва, че нещо ти тежи. Прав ли съм? Ако да, кажи за какво става дума и престани да губиш ценно време с празни приказки…

— Отче, никак не ми се иска мъжът ми да живее в „Хауген“ — подхвана Кристин, скръсти ръце в скута си и наведе очи.

— „Хауген“ не е далеч. Какво пречи да отидеш при него, да поговорите и да го помолиш да се прибере. Стопанството е съвсем малко и там няма много работа. Присъствието му едва ли е строго наложително.

— Хваща ме страх, като си помисля, че стои сам през тези тъмни зимни нощи — потръпна жената.

— Ерлен Никулаусьон е голям мъж и умее да се грижи за себе си.

— Отче Айрик, нали знаеш какво се случи там — прошепна Кристин едва доловимо.

Свещеникът я стрелна със замъглените си старчески очи. Някога бяха въгленовочерни и искрящо бистри. Мълчеше.

— Нали си чувал какви слухове се носят — продължи Кристин. — Духовете на мъртвите стопани се разхождат из имението.

— Да не искаш да кажеш, че това е причината да не навестиш съпруга си? Или се боиш духовете да не му счупят врата? Щом досега не са го направили, значи няма да го закачат и занапред — засмя се грубо свещеникът. — Приказките за духове и призраци на мъртви хора, които витаят из домовете им, са белег на невежество, ерес и суеверие. Боя се, че там, където са сега Бьорн и Осхил, има много строги пазачи.

— Отче Айрик — прошепна разтреперана тя, — според теб няма ли спасение за двете клети души?

— Опазил ме Бог да се одързостя дотам да преценявам докъде се простира Неговото милосърдие. Но не допускам двамата грешници да са приключили толкова бързо с отчета на греховете си. Все още не са изнесени всички табла с отбелязаните върху тях прегрешения: Осхил изостави децата си, а вие двамата се превърнахте в чираци на тази коварна жена. Ако смятах, че има някакъв начин да се поправи стореното от нея, щях… Но щом Ерлен е останал необезпокояван в дома й, значи Бог е преценил за ненужно леля му да се появи и да го предупреди. Наистина, с Божията милост, със съчувствието на Светата Дева и с църковните застъпнически молитви се случва клета душа да излезе от очистителния огън и да се върне на този свят, когато грехът, извършен от нея, би могъл да се изкупи с помощта на живите, а мъченията й да се съкратят, както се случи например с неспокойната душа на покойника, който премести граничния камък между Хов и Яриста, или с душата на селянина от долината Мюсюдал, представил фалшиви документи за правото да мели брашно на воденицата. Но душите не могат да излязат от очистителния огън, без да имат специална мисия. Пълни глупости са разказите за духове на мъртъвци и призраци на починали некръстени деца или за илюзиите, създавани от дявола, които се изпаряват на мига, когато се защитиш с кръстен знак и изречеш името Господне.