Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин забеляза Нокве. Подгизналите дрехи бяха полепнали по телата на момчетата, но те продължаваха да пеят с пълни гърди срещу слънчевата светлина:

Свещениците с кръста минаха покрай жените. След тях вървяха селяните. Мокрите им дрехи тежаха, но те наблюдаваха с радостно учудване как времето се оправя, докато отправяха мощния си призив — Милостив бъди, прости ни, Господи!

Неочаквано Кристин се олюля и се наложи сега тя на свой ред да се опре на стопанката от „Юлвсволене“: не можеше да повярва на очите си. Сред хората в литийното шествие съзря Ерлен, облечен в прогизнал гащеризон от еленова кожа с качулка на главата. Въпреки това го позна. И той като останалите викаше „Милостив бъди, прости ни, Господи“ с полуотворена уста. Когато мина покрай нея, Ерлен я погледна. Жената не успя да разтълкува изражението му, но като че ли по лицето му пробяга усмивка.

Заедно с останалите жени Кристин се присъедини към шествието по склона към църквата, като повтаряше молитвените призиви след младежите. Усещаше единствено бесните удари на сърцето си.

По време на литургията зърна Ерлен за миг. Не посмя да застане на обичайното си място и се скри в тъмнината на северния кораб.

След края на службата веднага се втурна навън. Тръгна, без да изчака слугините си. Навън цялата природа се къпеше в слънчеви лъчи. Тичаше към „Йорун“, без да забележи, че пътят прилича на бездънна река.

У дома нареди масата, напълни рога с медовина и го постави пред почетното място на трапезата. Едва след това си съблече мокрите дрехи и се премени като за празник: с тъмносиня бродирана туника, сребърен колан, обувки с каишки и забрадка със син кант. После коленичи в малката стая. Неспособна да разсъждава и да намери думи да опише желанията си, жената прочете няколко пъти „Богородице Дево“. Благословена Владичице, мили Господи Боже, син на пречистата Дева, Ти знаеш за какво Те моля…

Мина доста време. Слугините й обадиха, че мъжете отново се върнали на моста и се опитвали да отстранят с брадви и куки насъбралите се в подпорите отломки. Искали да направят всичко по силите си, за да спасят моста. Свещениците си съблекли тържествените одежди и също се върнали на моста.

Мъжете се прибраха в късния следобед: синовете на Кристин, Юлв Халдуршон, трима слуги, един старец и две малки момчета, които временно живееха в имението като храненици.

Нокве седна отдясно на почетното място. Изведнъж стана рязко и се отправи към вратата. Майката му го повика. Той се върна и отново зае мястото си. Лицето му ту пребледняваше, ту почервеняваше. Седеше със сведени клепки и хапеше долната си уста, опитвайки се да си възвърне самообладанието. Беше му трудно, но съумя да се окопити.

След като се нахраниха, синовете й станаха от вътрешната пейка, заобиколиха празното място на стопанина, прибраха ножовете в ножниците си, пооправиха коланите си по навик и излязоха.

Кристин изчака всички да станат от масата. Най-сетне излезе навън. На слънчевата светлина от всички покриви се стичаше вода. На двора видя само Юлв, застанал пред прага на къщата си.

По лицето му се изписа дълбоко униние, когато стопанката се приближи към него.

— Успя ли да говориш с него? — попита тя.

— Съвсем малко. Видях, че двамата с Нокве си поприказваха. Ерлен се изплашил за вас заради наводнението. Решил да се отбие да провери какво става. Нокве му разказа как се справяш с положението. Беше много ядосан, задето си дарила кожите, които ти прати по Гауте през есента. Не зная как е разбрал. Съвсем побесня, когато научи, че след службата си тръгнала към къщи, без да го изчакаш.

Кристин посрещна думите му мълчаливо, обърна се и се прибра в стаята.

През това лято препирните между Юлв Халдуршон и съпругата му не стихваха. Синът на полубрат му, Халдур Юнсьон, дойде при чичо си през пролетта и доведе жена си. Двамата се венчаха миналата година. Сега Юлв възнамеряваше да даде под аренда земите си в Скаун на племенника си и Халдур да се премести там с жена си, но Яртрюд се разгневи, защото й се струваше, че Юлв дава имота на племенника си при прекалено добри условия. Юлв ще намери начин да завещае имението си на Халдур, опасяваше се тя.

Кристин симпатизираше на Халдур, защото преди той беше неин слуга в „Хюсабю“. Стопанката харесваше и съпругата му: мълчалива, скромна млада жена. През лятото на младите им се роди момче. Кристин предостави на родилката къщата с тъкачния стан, където по традиция раждаха господарките в имението. Яртрюд — макар че беше млада и нямаше представа как се помага на родилка и как се повива новородено — се засегна, задето Кристин пое отговорната задача да дава наставления на жените как да се погрижат за младата майка.