Сигрид Унсет - Кръстът

— Кристин, хората се питат защо вие двете с Рамборг не се виждате. Жена ми няма да остане доволна, ако се прибера без теб.

— Зная, че изглежда странно в хорските очи — съгласи се тя. — Но според мен още по-необяснимо би било да гостувам на сестра ми, когато мъжът ми не си е у дома, а раздорът помежду ви не е тайна за никого.

Симон не отговори и побърза да тръгне с хората си.

Седмицата на литанията започна с ужасно време. Във вторник се разнесе вестта, че реката е отнесла моста над пътя Рустен, откъдето се минаваше за пасищата по склоновете на Хьовринг. Хората се изплашиха да не би същата участ да сполети и големия мост до църквата. Той беше яко съоръжение, построено върху солидни дървени трупи, и с висок свод в средата, подсилен с дебели дънери, забити в речното корито, но буйната вода заля подпорите чак до върховете и течението от север довлече под арката му плавеи. Река Логен наводни ниските поляни на двата бряга, а в полетата на „Йорун“ водата стигна до къщите и се образува нещо като залив. В наводнените ниви покривът на ковачницата и върховете на дърветата приличаха на малки острови. Плевнята отдавна беше отнесена.

От именията на източния бряг на реката само неколцина стопани се явиха в църквата. Хората се опасяваха, че придошлата вода ще отнесе моста и няма да успеят да се приберат по домовете си. Но на склона под плевнята в „Лаугарбрю“ на другия бряг, където имаше малко завет, във виелицата се забелязваха скупчени хора. Според слуховете отец Айрик се зарекъл да пренесе кръста през моста и да го сложи на източния бряг, пък ако ще и никой да не го последва.

Веднага щом шествието излезе от храма, срещу богомолците се изви вихрушка. Снежните парцали падаха косо като черти, а от околните имения се виждаха само откъслечни картини. От време на време се мяркаше чернеещо езеро там, където преди бяха ливадите; облаци, носещи се по сипеите на склона и по високите части на гората; темето на планината сред облачната обвивка. Въздухът беше наситен с боботенето на реката, което ту се усилваше, ту заглъхваше; придружаваше го бученето от горите и воят на вятъра. Същевременно кънтеше глухият тътен от бурята, бушуваща из планината, и грохотът на свличащ се по склоновете сняг.

Свещите изгаснаха веднага щом ги изнесоха навън. Мъже на възраст бяха облекли белите ризи на момчетата от църковния хор. Вятърът дърпаше безжалостно плата. Поеха напред с хоругвата, като придържаха покривка над нея, та вятърът да не я разкъса, докато крачат по склона, приведени напред срещу вихрушката. От време на време дрезгавият глас на отец Айрик успяваше да надвика бученето на вятъра:

— Venite: revertamur ad Dominum; quia ipse cepit et sanabit nos: percutiet, et curabit nos, et vivemus in conspectu ejus. Sciemus sequemurque, ut cognoscamus Dominum. Alleluia. 3 3 Venite: revertamur ad Dominum; quia ipse cepit et sanabit nos: percutiet, et curabit nos, et vivemus in conspectu ejus. Sciemus sequemurque, ut cognoscamus Dominum. Alleluia. — Да идем и да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани и Той ще ни изцели, порази — и ще превърже раните ни; И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа. (Осия 6,1 и 3). — Бел.авт.

Когато шествието стигна до мястото, където водата заливаше пътя, Кристин и останалите жени спряха, но облечените в бяло младежи, дяконите и свещениците вече вървяха по моста, а мъжете ги следваха. Водата им стигаше до колене.

Мостът се разклати и разлюля, а жените забелязаха с ужас, че от север водната стихия подмята къща и течението я носи към съоръжението. Къщата почти се беше разпаднала и дървените стълбове стърчаха, но все още не бе изгубила целостта си. Стопанката от „Юлвсволене“ се вкопчи в Кристин Лаврансдатер и започна да се жалва оглушително: двете невръстни братчета на съпруга й се намирали сред хористите.

Кристин призоваваше безмълвно Дева Мария и гледаше с широко отворени от ужас очи най-високата част на моста, където мерна бялата одежда на Нокве сред младежите, които носеха хоругвата. Жените все пак долавяха глас на отец Айрик, удавен в небивалия шум.

Свещеникът се спря насред моста и вдигна високо кръста в мига, когато къщата се заби в подпорите. Мостът се разклати и изгуби здравината си. Хората от двете му страни имаха чувството, че съоръжението се наклони на юг. Шествието продължи, изгуби се под сводестия гръб на моста и се появи на другия бряг. Съборената къща се заклещи в плавея, наслоил се под мостовите подпори.

После внезапно се случи чудо. През гъстите облаци, подмятани от бурята, се процеди сребрист слънчев лъч, а придошлата река придоби матовия блясък на разтопено олово. Мъглата и облаците се разкъсаха и слънцето проби тънката им покривка. Когато шествието тръгна обратно по моста, за да се върне в църквата, лъчите блестяха върху кръста, а кръстосаните ленти на епитрахила лъщяха във виолетово над мокрия бял подризник на свещеника. Долината се къпеше в златистите отблясъци на блестящи водни капки на дъното на пещера от синкав мрак, защото слънчевите лъчи повалиха буреносните облаци по върховете на планината и ливадите потънаха в тъма; мъглата се разбяга между заоблените била, а грамадният връх над „Формо“ се извисяваше над мрака, ослепително бял от падналия сняг.