Сигрид Унсет - Кръстът

Явно беше заспала. Изведнъж се сепна и скочи. Гърбът я болеше, цялото й тяло беше премръзнало и вкочанено. През открехнатата врата видя, че навън слънцето напича двора.

Кристин излезе. Слънцето вече се беше издигнало нависоко, а от градината чуваше звънчето на окуцелия кон. Кристин плъзна поглед към спалнята. Малкият Мюнан стоеше на чардака и надничаше между арките на подпорите.

Синовете ни, внезапно се сепна тя. Какво ли са си помислили, след като са се събудили и са видели, че родителите им дори не са си лягали?

Кристин се втурна към спалнята. Мюнан беше още по риза. Щом майка му се качи при него, малкият я хвана за ръката. Явно се чувстваше изплашен.

Момчетата още не се бяха облекли. Сигурно не са ги събудили. Синовете й бързо я погледнаха и веднага сведоха очи. Майката взе панталоните на Мюнан и му помогна да ги обуе.

— Къде е татко? — чудеше се Лавранс.

— Баща ти тръгна за „Хауген“ още в ранни зори — отговори тя.

Големите момчета я слушаха внимателно и затова майката продължи:

— Нали знаете, отдавна се кани да нагледа как вървят работите в имението му.

Двете най-малки деца зяпнаха майка си с широко отворени от почуда очи, но петимата големи братя избегнаха погледа й на излизане от спалнята.

Дните минаваха. В началото Кристин не се изплаши: нямаше желание да разсъждава какво цели Ерлен с решението си да напусне дома им посред нощ в пристъп на необуздан гняв и колко възнамерява да остане в обраслото, запустяло имение на леля си, за да я накаже с отсъствието си. Цялото й същество кипеше от негодувание срещу съпруга й най-вече защото не можеше да опровергае дори пред себе си факта, че и тя допусна грешка, като каза неща, които трябваше да премълчи.

Наистина неведнъж бе обвинявала незаслужено съпруга си, а в яростта си изричаше злобни и груби думи, но се чувстваше дълбоко наранена, задето Ерлен никога не й предложи да забравят за случилото се и да й прости. Чакаше тя да се унижава и да го умолява за прошка. Кристин не смяташе, че често говори и действа прибързано. Толкова ли му е трудно да разбере: тя избухва и губи самообладание, когато грижите и опасенията, които се мъчи да понася безропотно, изведнъж я сломяват и обезсилват. Ерлен трябваше да се досети и за друго. Освен дето я измъчваха дългогодишните тревоги за бъдещето на децата им, това лято майката изживя и ужасен страх за Нокве, породен от две обезпокоителни събития. Случилото се отвори очите на Кристин и тя проумя, че с годините бремето и мъката на младата майка прерастват в страха и опасенията на застаряващата жена за големите й деца. Безгрижието, с което Ерлен говореше за бъдещето на синовете им, я разгневи до полуда и я превърна в озверяла мечка или кучка. Нека Ерлен я сравнява с кучката, бранеща ревниво малките си. Кристин ще продължи да закриля децата си и да бди зорко над благоденствието им, докато е жива.

Щом Ерлен предпочита да забрави, че тя го подкрепяше самоотвержено в най-тежките му моменти и се стараеше да потисне гнева си и да се отнася към грешките му снизходително и спокойно, когато той я удари и когато й изневери с онази презряна, леконравна жена от „Ленсвикен“, така да бъде. Дори и сега, докато размишляваше, не изпитваше нито силен гняв, нито огорчение срещу Ерлен за провиненията му. Кристин му натякваше, защото знаеше колко дълбоко се разкайва самият той за постъпките си. Осъзнаваше къде е сгрешил. Но дори негодуванието й от спомена за плесницата и изневярата му с всичките им последствия, отстъпваше на съчувствието към него. Тя усещаше, че с постъпките си, плод на неукротимата му импулсивност, Ерлен наранява себе си и собственото си душевно равновесие много по-жестоко отколкото нея.

Продължаваха да я болят малките рани, които той й нанесе с враждебното си равнодушие, с детинското си нетърпение, дори със сластолюбивото си, лекомислено поведение, когато й показваше любовта си. На младини Кристин беше по-отстъпчива и мека, но още тогава усещаше, че нейното здраве и душевна смелост не стигат да отгледа беззащитните си малки деца, ако бащата, нейният съпруг, не прояви способност да закриля нея и децата й със силата и любовта си. За Кристин се превърна в огромно мъчение да се чувства немощна, глупава и неопитна и да не може да се осланя на ума и опората на съпруга си. Сякаш оттогава сърцето й се покри с рани, които никога нямаше да заздравеят. Страхът и тревогата вгорчиха дори сладостното усещане, когато вдигаше детето си на ръце, долепяше устните му до гръдта си и обгръщаше с ръка топлото му меко телце. Ти си толкова мъничък и беззащитен, сине, а баща ти не се сеща, че най-важната му задача е да ти осигури спокойно бъдеще.