Сигрид Унсет - Кръстът

Неочаквано Кристин захлупи лице върху масата и избухна в неистов плач. Ерлен скочи от мястото си. Тя хълцаше, а гърбът й се тресеше от ужасни, изтощителни ридания. Ерлен обгърна раменете й:

— Кристин, какво ти е? Какво има? — седна до нея на пейката и се опита да повдигне главата й. — Кристин, не плачи така. Ума ли си изгуби.

— Страх ме е! — тя се надигна и стисна до болка ръце в скута си. — Умирам от страх, Света Богородице, помогни на всички ни! Ще се побъркам, какво ще стане със синовете ми…

— Кристин, трябва да свикнеш с мисълта, че вече не можеш да ги скриеш под полите си. Съвсем скоро ще се превърнат в мъже. А ти още се държиш като кучката — той кръстоса крак върху крак, сплете ръце над коляното си и погледна съпругата си малко изморено. — Лаеш на сляпо и приятели, и врагове, щом някой се доближи до потомството ти.

Тя се изправи отривисто и мълчаливо закърши ръце. После започна нервно да снове напред-назад из стаята. Кристин мълчеше и Ерлен също не пророни дума. Само я наблюдаваше.

— Да вземем Скюле — тя се спря пред него. — Ти даде на сина си име, над което тегне прокоба. Но настоя да кръстим детето ни на херцога.

— Кристин, нищо му няма на името. Какво значи прокоба? Когато кръщавах сина си на прадядо ми, се сетих, че късметът му измени, но той заслужаваше да се нарече крал повече от потомъка на производителя на гребени 2 2 Според преданията бащата на крал Свере Сипоршон, дядо на крал Хокон Хоконсьон-старши, се препитавал с производството на гребени. Този факт позволил на ярл Скюле да претендира за норвежкия трон. — Бел.прев. .

— Двамата с Мюнан много се гордеехте, задето сте близки роднини на крал Хокон Хоконсьон-старши.

— Ами нали знаеш, че във вените на потомците на крал Свере потече кралска кръв благодарение на лелята на баща ми, Маргрет Скюлесдатер.

Двамата дълго стояха втренчени един в друг.

— Знам какво си мислиш, красива моя съпруго — Ерлен отново се настани на почетното място. С ръце, отпуснати върху главите на двамата бойци, той се наведе леко напред, а по лицето му заигра хладна предизвикателна усмивка. — Но сама виждаш — аз не паднах духом, макар и да обеднях и да изгубих всичките си приятели. Не крия — не ме плаши фактът, че пропилях безвъзвратно влиянието и честта на рода си. И на мен късметът ми измени, но ако начинанията ми се бяха увенчали с успех, сега аз и синовете ми щяхме да седим от дясната страна на краля, както ни се полага в качеството ни на близки негови роднини. За мен играта приключи, но виждам в очите на синовете ни, че те ще си извоюват престижа и властта, каквито подобават на мъже с тяхното потекло. Кристин, не се вайкай заради тях. Не се мъчи да ги задържаш в тази твоя неприветлива долина. Остави ги да си опитат късмета и може да доживееш деня, когато те ще си възвърнат наследствените имения на баща си.

— Що за глупости говориш! — в очите й избиха горчиви, горещи сълзи на гняв, но тя ги преглътна и се засмя с разкривени черти: — Явно си по-наивен и от децата ни, Ерлен! Как смееш да говориш за късмет, при положение че вчера Нокве едва не го сполетя участ, която християнска уста не бива да изрича. Добре че Господ го опази.

— Е, този път аз имах щастието да бъда спасителното оръдие в Божиите ръце — вдигна рамене Ерлен. И продължи със сериозен глас: — Кристин, не се бой от такива неща. Затова ли си така обезумяла от страх, клета моя? — Ерлен сведе очи и промълви почти плахо: — Кристин, не забравяй как покойният ти баща неуморно се молеше за децата ни и за нас. А молитвите на добър човек притежават силата да пазят от най-лошото, убеден съм в това.

Кристин забеляза, че мъжът й дискретно направи кръстен знак с палец върху гърдите си, но понеже изпитваше неконтролируема ярост, жестът му разпали още повече гнева й:

— Много успешно ме утешаваш, Ерлен, няма що. Седнал си на мястото на баща ми и ми разправяш как молитвите му ще пазят синовете ти, както имотите му ги хранят…

— Да не искаш да кажеш, че не съм достоен да заемам почетното място на Лавранс Бьоргюлфсьон? — пребледня Ерлен.

Съпругата му размърда устни, но не успя да обели дума. Ерлен се изправи:

— Ако мислиш така, ти обещавам в името на Всевишния, който бди над нас, че няма повече да седна там, докато съм жив. Отговори ми! — настоя той.

По тялото на жената премина продължителна тръпка.

— Той беше… по-добър стопанин… онзи… дето заемаше почетното място преди теб — пророни тя едва доловимо.

— Внимавай какво говориш, Кристин!