Сигрид Унсет - Кръстът

Ивар и Скюле се качили върху покрива на конюшнята — в заложения капан били хванали ястреб и се канели да го окачат на ветропоказателя. Усетили мириса на дим и видели, че от покрива на козарника се издига пушек. Скочили върху него и започнали да удрят по тлеещата трева с малките си брадви. Изпратили Лавранс да донесе куки за гасене, а Мюнан — да съобщи за пожара. За късмет гредите на покрива бяха изгнили, но този път намесата на близнаците се оказа решаваща за спасението на майчиното им имение. Двамата веднага се захванали да събарят горящия покрив, без да губят ценно време и да тичат за помощ от възрастните.

А колкото до причината за пожара, навярно имаше връзка с Гауте, който преди час минал покрай козарника да занесе жар в ковачницата. Момчето не покрило както трябва съда и оттам вероятно е отскочила искра и е запалила сухата трева върху покрива.

Но вниманието на хората се насочи не към грешката на Гауте, а към доблестното поведение на близнаците и на Лавранс. Юлв нареди да се редуват пред козарника, за да не избухне нов пожар, а Кристин занесе на мъжете силна бира и медовина. Трите момчета си изгориха ръцете и краката, докато гасиха огъня. Пламъците направо съсипаха обувките им. Малкият Лавранс, едва деветгодишен, с мъка понасяше болките, не се стърпя и се оплака, но се гордееше с постъпката си, обикаляше хората, здрависваше се с превързани ръце и приемаше похвалите им.

Същата нощ Ерлен притисна здраво Кристин към гърдите си.

— Скъпа моя, недей да се жалваш от синовете си. Нима не виждаш, миличка, каква кръв тече във вените им. Постоянно се държиш с тях, все едно ще свършат или на дръвника, или на бесилото. Ако питаш мен, те съветвам да им се радваш след всички болки, страдания и мъки, които изтърпя, докато ги носеше в утробата си, докато ги кърмеше и докато ги разнасяше на ръце. Тогава говореше само за тях, а сега, след като станаха по-разумни и възмъжаха, сновеш между тях като глуха и няма и изобщо не ги слушаш. Господ да ми прощава, но ми се струва, че любовта ти към тях намаля, и то сега, когато вече не ти създават грижи, превърнаха се в хубави младежи и ти доставят само радост.

Кристин не отговори.

Не успя да заспи. Преди разсъмване стана тихо от леглото, прескочи спящия Ерлен и се приближи боса до процепа. Отвори капака.

Небето тъмнееше, а във въздуха се носеше хлад. Далеч от юг, където планините се събират и препречват долината, се задаваше дъждовно време. Стопанката се загледа нататък. В новата спалня, където спяха през лятото, винаги ставаше много горещо и задушно, но влажният полъх във въздуха разнасяше силния сладникав мирис на сено. В лятната нощ изчурулика сънливо птица.

Кристин намери огнивото и запали къса свещ. Приближи се на пръсти до пейката, където спяха Ивар и Скюле. Освети лицата им и попипа бузите им. Имаха лека треска. Прочете тихо „Богородице Дево“ и прекръсти двамата близнаци. Бесилка или дръвник… Как смее Ерлен да се шегува с такива неща. Самият той едва се отърва от екзекуция.

Лавранс изхленчи и промърмори на сън. Тя се надвеси над двете си най-малки деца, които спяха върху малка пейка, поставена откъм долната част на родителското легло. Лавранс гореше от температура и беше почервенял. Въртеше се неспокойно, но не се събуди от докосването на майката.

Гауте спеше, подложил млечнобелите си ръце под тила, заровил пръсти в дългата си ленено жълта коса. Чаршафите бе отметнал настрани. Гауте имаше гореща кръв и винаги настояваше да спи гол. Слънчевият загар върху лицето, врата и ръцете му ярко контрастираше с блестящо бялата кожа на тялото му. Майката го зави до кръста.

Кристин беше безсилна да се ядоса на Гауте, защото приличаше досущ на баща й. Не му се скара заради небрежната му постъпка, която можеше да причини голямо нещастие в цялото стопанство. Момчето се отличаваше с остър ум и разсъдливост и тя не се съмняваше, че синът й ще си вземе поука от случилото се и няма да го забрави.

Нокве и Бьоргюлф заемаха другото легло в спалнята. Най-дълго Кристин се задържа над главите на двамата млади мъже. Тъмен мъх покриваше кожата над влажните им, по детски алени устни. Кракът на Нокве се подаваше изпод завивката — тесен, с висока горна част на ходилото и дълбока извивка на свода, но малко мръсен. До неотдавна този мъжки крак беше съвсем малък и се побираше в шепата й, а тя го притискаше към гърдите си, повдигаше го до устните си и захапваше леко всяко заоблено пръстче, защото й се струваха сладки като боровинки.