Сигрид Унсет - Кръстът

Нокве се поласка от молбата на свещеника да превежда от латински, но го последва, придавайки си равнодушен вид. Прибра се много късно, развеселен и почерпен. Рицарят донесъл вино и цяла вечер наливал щедро на Нокве, на свещеника и на дякона. Името на чужденеца било Алан или Аларт от Бекелар. Идвал от Фландрия и обикалял светите места в Скандинавия. Рицарят се оказал изключително дружелюбен и разговорът вървял по мед и масло. Най-сетне Нокве обясни за какво ставало дума. Оттук рицарят възнамерявал да се отправи към Осло, а после на поклонение в Дания и Германия и предложил на Нокве да го придружи в качеството си на преводач, поне докато е в страната. Освен това намекнал, че ако младежът се съгласи да тръгне с него по света, господин Аларт му предрича бляскаво бъдеще. Там, откъдето идвал, изобилствало от златни шпори и синджири, от препълнени кесии и превъзходни оръжия, които само чакали млад мъж като Никулаус Ерленсьон да посегне към тях. Нокве отговорил, че все още не е достигнал пълнолетие и се налага да поиска разрешение от баща си. Господин Аларт го убедил поне да вземе скромен подарък — дълга до коленете, виолетова копринена риза със сребърни звънчета на ръкавите — който в никакъв случай не го задължавал да приеме предложението му, както изрично подчертал рицарят.

Ерлен изслуша мълчаливо сина си с необичайно изопната физиономия. После изпрати Гауте да донесе писалищните принадлежности от сандъка и веднага се залови да съставя писмо на латински. Помоли Бьоргюлф да му помогне, защото Нокве се оказа неспособен да мисли. Бащата изпрати най-големия си син в леглото. В писмото Ерлен покани рицаря у дома си на следващия ден след сутрешната молитва, за да обсъдят предложението на Аларт да назначи родения в благородническо семейство млад мъж Никулаус Ерленсьон за свой оръженосец. Ерлен молеше рицаря за извинение, задето му връща подаръка с молба да го съхранява при себе си, докато Никулаус не се закълне със съгласието на баща си да служи вярно на своя господар, както изисква рицарската етика навсякъде по света.

Ерлен капна малко восък в долния край на писмото и небрежно сложи върху него печата си, който се намираше на пръстена му. После поръча на един ратай да занесе писмото и копринената риза в „Румюн“.

— Мъжо, нали не възнамеряваш да изпратиш младия ни син в чужбина с непознат мъж? — разтрепери се Кристин.

— Ще видим — отвърна Ерлен с непроницаема усмивка. — Няма изгледи това да се случи — успокои я той, като забеляза колко е разтревожена.

Усмихна се окуражително и я погали по бузата.

По нареждане на Ерлен Кристин поръси пода в гостната с трепетлика и цветя, нареди върху пейките най-хубавите си възглавници, постла масата с ленена покривка, сипа ястията в красиви блюда, а питиетата — в обкованите със сребро рогове, останали от Лавранс. Ерлен се избръсна грижливо, накъдри си косата и се премени в черна, пищно бродирана дългопола дреха от чуждестранен плат. Посрещна госта на портата. Когато видя как двамата мъже прекосяват двора рамо до рамо, стопанката си помисли, че съпругът й много повече прилича на келтските рицари, за които се разказва в легендите, отколкото този дебел рус чужденец в пъстроцветни пищни одежди от кадифе и фина коприна. Кристин беше застанала на чардака пред гостната, облечена в празнични дрехи и с копринена забрадка. Поздрави фламандеца с Bien venu, добре дошъл, а той й целуна ръка. По време на разговора за бъдещето на Нокве Кристин не размени нито дума с госта. И тя като отец Сулмюн не разбра какво обсъждат двамата мъже. Но въпреки това свещеникът увери Кристин, че щастието ще се усмихне на Нокве. Майката отговори доста уклончиво.

Ерлен знаеше малко френски и умееше да се изразява отлично на немски като повечето войници. Разговорът между стопанина и чужденеца протече гладко, в духа на разбирателството, но Кристин забеляза нарастващо недоволство у рицаря, което той се стараеше да прикрие. Ерлен накара синовете си да изчакат в спалнята, докато не ги повика. Бащата така и не изпрати слугите да ги доведат.

Ерлен и Кристин изпратиха госта и свещеника до портата. Стопанинът изчака двамата мъже да се изгубят в нивите, обърна се към жена си и заяви с красноречива усмивка:

— Не бих пуснал Нокве да отиде с този рицар дори до съседното имение.

До господарите се приближи Юлв Халдуршон. Двамата с Ерлен си казаха нещо, а Юлв изруга цветисто и плю върху земята. Ерлен се засмя и го тупна по рамото: