Момчето се ядоса, изтича на чардака и стъпи върху една от подпорите. Искаше да покаже мъжество.
— Скачай! — подвикна му Нокве от двора и го пое в ръцете си, обърна го с главата надолу и го подхвърли на Бьоргюлф.
Двамата по-големи братя продължиха да си играят с Мюнан, а малкият едновременно пищеше и се смееше.
На следващия ден Мюнан си поряза пръстите с тетивата, докато стреляше с лък, и започна да подсмърча. Близнаците го грабнаха, повиха го в една черга като бебе и го занесоха в леглото на майка си. В устата му натъпкаха огромен залък хляб и Мюнан едва не се задуши.
Капеланът на Ерлен в „Хюсабю“ научи тримата му най-големи синове на четмо и писмо. Те не се отличаваха като особено старателни ученици, но бяха доста паметливи, а и майка им — самата тя възпитана да уважава и цени науката — следеше дали залягат над уроците.
А през годината, която Бьоргюлф и Никулаус прекараха в манастира на остров Таутра с отец Айлив, двете момчета поглъщали жадно като кърмачета знания от гръдта на госпожа Наука, както се изрази свещеникът. Учителят им в обителта — много възрастен монах — цял живот беше трупал с усърдието на пчела знания от всякакви книги — и латински, и скандинавски. Отец Айлив също обичаше науката, но задълженията му в „Хюсабю“ не позволяваха да се посвети на книжното знание. За него съжителството с учител Аслак беше като обилна паша за изгладнял добитък. А двете момчета, които гледаха да са близо до някогашния капелан в дома им, защото не познаваха монасите, слушаха със зяпнала уста разговорите между начетените отци Айлив и Аслак. Брат Аслак и отец Айлив с голяма радост хранеха младите души с най-прекрасния мед от манастирската библиотека, който монахът обогатяваше с куп преписи и откъси от най-подбраните книги. За кратко време момчетата напреднаха много и рядко се налагаше монахът да им говори на норвежки, а когато родителите дойдоха да ги приберат, двамата отговаряха на свещеника на латински, без да се запъват и почти без грешки.
Братята се постараха да поддържат наученото. В „Йорун“ имаше много книги. Лавранс притежаваше пет книги, две, от които се паднаха на Рамборг след подялбата на имуществото му. Сестрата на Кристин обаче никога не изяви желание да се научи да чете, а Симон не владееше писаното слово дотам, че да чете за удоволствие. Все пак той умееше да разбира писмата без чужда помощ и дори да пише върху пергамент. Позволи на Кристин да вземе книгите, докато децата му поотраснат. Ерлен наследи три книги от родителите си и ги повери на Кристин след сватбата им, а Гюнюлф Никулаусьон й подари още една. Той лично поръча да съставят за снаха му сборник от книгата за чудотворствата на свети Улав, от няколко легенди за светци и от прошението, което монасите францисканци от Осло са изпратили на папата, за да обяви брат Едвин Ричардсьон за светец. На раздяла Нокве получи молитвеник от отец Айлив. Младежът четеше на глас гладко и хубаво, малко напевно, както го научи брат Аслак. Предпочиташе книги на латински, например много обичаше да чете от молитвеника си и от една книга на Лавранс. Най-ценна му беше голяма, извънредно красиво изписана книга, която се предаваше поколения след смъртта на знаменития епископ Никулаус Арнесьон, дядо на Ерлен.
На Кристин много й се искаше да ограмоти и по-малките си синове, както подобава на мъже с техния произход, но не можеше да измисли как да го направи. Отец Айлив вече беше прекалено стар, а отец Сулмюн умееше да чете само от богослужебните си книги. Дори не разбираше всичко, което четеше по време на литургия. Понякога вечер Лавранс се забавляваше да слуша Нокве да му показва как се изписват буквите върху восъчната дъска, но останалите три момчета не проявяваха никакъв интерес към азбуката. Един ден Кристин взе една книга на норвежки и помоли Гауте да си припомни знанията, усвоени по времето, когато отец Айлив го учеше на четмо и, писмо. Момчето обаче едва успя да прочете три думи, сричайки, и се затрудни на първата по-дълга дума. Затвори книгата през смях с обяснението, че тази игра не му харесва.
Една вечер в края на лятото отец Сулмюн се отби в „Йорун“ с молбата Никулаус да отиде с него в „Румюн“. От Нидарус пристигнал чужденец — рицар. Присъствал на празника в чест на свети Улав и пожелал да отседне под наем в имението на свещеника, но нито той, нито слугите му знаели норвежки, а човекът, който ги водел, разбирал само откъслечни думи от речта им. Отец Айлив лежал болен и нямало кой да помогне. Затова отец Сулмюн се обръщаше към Нокве.
Читать дальше