Сигрид Унсет - Кръстът

Явно Кристин не оценяваше каква щастлива съдба й е отредил Бог. При спомена за времето, когато носеше Нокве под сърцето си и я раздираха ужасяващи видения, по тялото й преминаха огнени тръпки. Тя се отърва от страха за детето си, както човек се събужда от кошмарите си, отърсва се от непосилното им бреме, притискащо гърдите му, и попива благословената дневна светлина. Но други жени по света се събуждат и виждат, че нещастието им надминава и най-страшните им кошмари. И все още на Кристин й прилошаваше, ако видеше недъгав или уродлив човек, защото си спомняше тревогата преди раждането на първородния си син. Тогава, изпълнена със смирение, тя отправяше горещи, пламенни молби към Господ и свети Улав да пощадят детето й, стараеше се да върши възможно повече добрини, мъчеше се от очите й да бликнат сълзи на искрено разкаяние, докато просеше Божията милост. Но неизменно усещаше в душата си непреклонна неудовлетвореност. Тя охлаждаше огнения плам, с който Кристин изричаше молитвите си, а сълзите й попиваха в душата й като вода в пясък. Кристин се успокои: явно все пак не е наследила от баща си християнското му смирение. Чувстваше се като закоравяла грешница, но едва ли беше по-лоша от повечето простосмъртни. И на нея щеше да й се наложи да изтърпи огнените пламъци на чистилището, за да смекчат непреклонността й и да пречистят душата й.

Понякога Кристин копнееше да бъде друга: когато гледаше седмината си хубави синове на трапезата; когато на празник отиваха към църквата, камбаните биеха и призоваваха миряните да се радват и да намерят покой в душите си, а децата й се изкачваха пред нея по склона — снажни, пременени, млади. Кристин не беше чувала някоя друга жена, освен нея да е родила толкова много деца и да не е изпитала горчилката от загубата на свидна рожба. До един синовете й бяха хубави и здрави. Бяха пощадени от телесни и умствени недъзи. Само Бьоргюлф беше малко късоглед. Искаше й се да забрави тревогите си, да бъде мека и признателна, да се бои от Господ и да го обича, както правеше баща й. Някога Лавранс й казваше:

— Който съумее да си спомни греховете си със смирение и да сведе глава пред кръста Господен, няма да превива гръб под тежестта на беди и неволи.

Кристин духна свещта, стисна фитила между пръстите си и върна свещта на мястото й под най-горната греда на тавана. Пак застана пред процепа. Навън се беше развиделило, но изглеждаше сиво и мъртво. Плъзна поглед над покривите на къщите. Оскъдната, обгоряла от слънчевите лъчи трева върху тях се полюшваше едва-едва под лекия полъх на вятъра. От брезите над покрива на отсрещната двуетажна къща се чу леко пукане на клони и шумолене на листа.

Кристин погледна ръцете си, отпуснати върху рамката на процепа. Изглеждаха грапави, загрубели, потъмнели до лактите. Мускулите се издуваха, твърди като дърво. Докато беше млада, синовете й смукаха кръв и мляко от тялото й, докато от гладката и свежа заобленост на снагата й не остана следа. Сега ежедневният труд продължаваше да заличава онова, което остана от някогашната й хубост и което я отличаваше като дъщеря, съпруга и майка на мъже с благородническа кръв: тесните й бели длани, светлите, меки ръце, нежния цвят на лицето й. Преди Кристин внимателно предпазваше кожата си от изгаряне с ленени кърпи и се миеше със специално приготвена отвара. Сега вече не обръщаше внимание, когато слънцето журеше потното й отрудено лице, изгаряше кожата й и стопанката заприличваше на бедна селянка.

От девичата й хубост непокътната остана само косата й — гъста и кестенява. Кристин намираше рядко време да я измие и среше. Не беше разплитала тежката си сплъстена плитка от три дни.

Преметна я върху рамото си, пусна косата си свободно и я разпиля. Гривата й все още покриваше снагата й като пелерина и стигаше до коленете. Взе гребен от сандъка си и докато потреперваше от студ, защото стоеше само по нощна риза до процепа, откъдето лъхаше сутрешен хлад, внимателно среса рошавите си коси.

След като подреди гривата си и отново я сплете на стегната и тежка плитка с вид на въже, Кристин се почувства по-добре. Внимателно взе Мюнан на ръце, сложи го в съпружеското ложе откъм стената и тихо се мушна между детето и Ерлен. Прегърна най-малкия си син и сложи главата му върху рамото си. После заспа.

На следващата сутрин се успа. Ерлен и момчетата вече бяха станали.

— Май още тайно сучеш от майка си — подкачи бащата Мюнан, когато видя, че малкият е спал при тях.