Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин видя колко тежко прие Нокве новината. Дни наред младежът не обели дума, а майката изпитваше силно съчувствие и не смееше да го погледне. Щом зърнеше разтревожените й очи, Нокве почервеняваше от смущение и сърцето й се късаше от мъка.

Стопанката нареди строго на слугите в „Йорун“ да си затварят устата. Не желаела в дома й да одумват позорното събитие и нещастницата. Фрида направо не можеше да се начуди на реакцията на господарката: Кристин Лаврансдатер никога не осъждаше строго кривналите от правия път девойки и им помагаше с майчинска всеотдайност. Самата Фрида намери спасение в милостивото сърце на Кристин, след като роди две деца от любовниците си. Но този път стопанката говореше за Ейвур Хоконсдатер така, както само една жена е способна да очерни друга.

Една вечер Кристин предеше на ливадата. Ерлен дойде и се изтегна на тревата до нея. Тя му разказа какво разочарование е преживял Нокве. Ерлен посрещна думите й със смях:

— Че какво толкова фатално е станало? Мен ако питаш, синът ни е разбрал по възможно най-безобидния начин, че на жените не бива да се вярва.

— Нима? — сопна се съпругата му с разтреперан от сподавен гняв глас.

— Точно така — усмихна се Ерлен. — Когато се запознах с теб, те взех за мила девойка, която не смее да отхапе парче сирене… Стори ми се мека като копринена лента и нежна като гълъбица. Добре ме подведе тогава, Кристин.

— И в какво положение щяхме да бъдем сега, ако бях толкова мека и мила?

— Не се обиждай — Ерлен хвана ръцете й и тя остави ръкоделието си. По лицето му грейна ослепителна усмивка и той положи глава в скута й. — Тогава изобщо нямах представа, душице моя, какво щастие ми е отредил Бог, когато е решил пътищата ни да се пресекат.

Но Кристин непрекъснато полагаше усилия да потиска обезсърчението си от непоправимото безгрижие на Ерлен и изливаше насъбралия се гняв върху синовете си. От безжалостната й ръка и сприхавите й думи страдаха най-много Ивар и Скюле.

Близнаците се намираха в най-тежката възраст — навършиха тринайсет — и бяха толкова буйни и вироглави, че в моменти на пълно отчаяние Кристин често се чудеше как е възможно норвежка майка да роди такива палавници. Двамата бяха хубави като всичките й деца: с черни, копринено меки вълнисти коси, сини очи под черните вежди, с тесни лица и красиви черти. Бяха високи за възрастта си, но с тесни рамене и дълги слаби крайници. Ставите им изпъкваха като възли по стъблата на житни класове. Приличаха си като две капки вода и чуждите хора не можеха да ги различат. В околността ги наричаха Мечовете от „Йорун“. Прозвището в никакъв случай не изразяваше положителна оценка. Първо Симон го измисли на шега, защото Ерлен подари на близнаците по един меч и двамата ги разнасяха навсякъде, освен в църквата. Кристин не одобряваше подаръка на баща им и се дразнеше, че двамата малки разбойници постоянно размахват брадви, копия или лъкове. Майката се боеше да не си навлекат някоя беля. Но според лаконичната забележка на Ерлен момчетата бяха достатъчно големи, за да свикнат да боравят с оръжие.

Кристин живееше в непрекъснат страх за близнаците. Когато не знаеше къде са, майката започваше скришом да кърши ръце и молеше горещо Пресветата Дева и свети Улав да й ги върнат здрави и читави. Ивар и Скюле често бродеха из клисури и прескачаха пропасти на места, където не беше стъпвал човешки крак. Плячкосваха орлови гнезда и се прибираха, гушнали противни, жълтооки, пищящи пилета в жилетките си. Хлапетата се промъкваха през скалните процепи по течението на Логен на север от Рустен, където реката се спуска на водопади. Веднъж Ивар едва не загина: момчето се опита да обязди полуопитомен жребец, но кракът му се заклещи в стремето, а конят препусна и започна да го влачи. Един Господ знае как двамата близнаци успяха да му сложат седло. Ивар и Скюле се бяха осмелили дори да влязат в лапландската колиба в гората в „Тулста“. Направили го само от любопитство, нямаха работа там. От Ерлен научиха няколко думи на лапландски и поздравили вещицата в колибата на нейния език, а тя ги почерпила с храна и напитки. Двамата се натъпкали до пръсване, въпреки че на този ден се постеше. Кристин много държеше на традицията децата да не преяждат по време на пости и да се отказват от любимите си ястия. Така я бяха научили нейните родители още от малка. За пръв път Ерлен прояви строгост към синовете си, взе им лакомствата, които лапландката им бе дала за из път, и ги изгори. Забрани им категорично да се приближават до домовете на лапландците. Но въпреки това историите на близнаците го забавляваха. Бащата често се увличаше да им разказва за подвизите си на север и за лапландския начин на живот. Показваше на синовете си как може да говори на този противен, безбожен език.