Сигрид Унсет - Кръстът

После Кристин намери сгоден случай да каже на Ерлен:

— Нокве е твърде млад, скъпи съпруже. Не ти ли се струва неподходящо да говориш с него толкова открито на тези теми?

— А ти говориш твърде деликатно, скъпа съпруго, но въпреки това ми стана ясно, че ме упрекваш. Когато бях на възрастта на Нокве, за пръв път потеглих към Вълчия остров. Ако Ингебьорг ми беше останала вярна — разпалено продължи той, — щях да изпратя Нокве и Гауте да й служат. В Дания сигурно щеше да се намери бъдеще за две смели луди глави, които още пламтят…

— Когато ти родих нашите деца, не съм допускала и за миг, че синовете ни ще си изкарват прехраната в чужда страна — обидено заяви Кристин.

— И аз не съм мислил за това. Но нали знаеш, човек предполага, Господ разполага.

Кристин се измъчваше, задето Ерлен и подрастващите й синове се държат с нея пренебрежително, все едно нещата, с които се занимават, са твърде сложни за умствените способности на неука жена, но я тревожеха и невъздържаните приказки на Ерлен. Той не съобразяваше, че синовете им са още деца.

Макар и съвсем млади — Никулаус навърши седемнайсет, Бьоргюлф — шестнайсет, а Гауте ставаше на петнайсет през есента — момчетата общуваха с жените по обезпокоителен за майката начин.

Кристин не можеше да ги уличи в конкретно действие. Те не тичаха подир жените, не се отнасяха към тях грубо или невъзпитано и не одобряваха, когато слугите започнеха да разказват неприлични шеги или да разпространяват цинични слухове. Но и Ерлен като млад се бе държал изискано и благонравно. Кристин го бе виждала как се изчервява заради шеги, които баща й и Симон посрещаха със сърдечен смях. Ала в такива моменти Кристин смътно усещаше, че двамата мъже се смеят, както селяните се смеят на приказките за глупавия дявол, докато учените мъже като Ерлен познават отлично хитрините му и не обичат такива шеги.

И Ерлен не се провиняваше в греха да задиря жени. Само онези, които не го познаваха, биха могли да твърдят, че похотливата му природа се изразява в упоритото прелъстяване на жени и преднамерени лъжи. Ерлен успя да съблазни Кристин, без да използва любовни хитрини, без да я лъже или насилва. Тя не отричаше този факт и беше убедена, че Ерлен не е полагал усилия да прелъстява двете омъжени жени, с които съгреши. Случеше ли се леконравни жени да го съблазнят с предизвикателен похотлив смях, Ерлен придобиваше вид на любопитно козле. В такива случаи наяве излизаше спотаеното му безнравствено лекомислие.

С боязън в сърцето майката забелязваше колко приличат синовете й на баща си в това отношение. Те действаха, без да мислят за хорското мнение, а после се засягаха от одумките. А когато жените им се усмихваха мило, момчетата не се смущаваха и не ставаха недружелюбни и плахи като повечето си връстници, а отговаряха с усмивка, завързваха разговор и се държаха много свободно и непринудено, сякаш са служили при краля и са възприели дворцови маниери. Кристин виждаше колко са доверчиви и се опасяваше, че ще се забъркат в неприятности и беди. Богати госпожи, техните дъщери и бедни слугини се държаха доста фриволно с красивите младежи за разбиранията на майка им. Но синовете на Кристин побесняваха от гняв като всички момчета, ако някой ги подкачаше за жена. Най-често такива шеги си позволяваше Фрида Стюркоршдатер. Слугинята вече беше на години, малко по-млада от господарката, и имаше две незаконородени деца. Дори не знаеше със сигурност кой е бащата на второто. Но Кристин взе клетото дете под крилото си. Фрида гледа Бьоргюлф и Скюле с майчинска грижовност и любов, затова Кристин проявяваше великодушие към грешките на слугинята, макар и да се дразнеше заради навика на възрастната жена да говори на синовете й за момичета.

За Кристин най-доброто решение беше да ожени синовете си млади. Осъзнаваше обаче, че няма да е лесно: бащите с дъщери, които подхождаха на Нокве и Бьоргюлф по произход и в чиито вени течеше аристократична кръв, нямаше да ги дадат, защото синовете на Ерлен не бяха достатъчно заможни. Ерлен си навлече тежка присъда и неприязънта на краля и така отне на децата си възможността да подобрят положението си, като постъпят на служба при някой знатен господар. Кристин си спомняше с горчивина времената, когато Ерлен обсъждаше с Ерлинг Видкюнсьон да оженят някой ден Никулаус за дъщеря на кралския предстоятел.

Кристин се сещаше за подходящи девойки от околността — богати и от добри семейства. От известно време дядовците и бащите им не служеха в кралската свита и бяха предпочели да останат по родните си места. Но майката нямаше да понесе унижението, ако двамата с Ерлен получат отказ след предложение, отправено към заможен стопанин. В подобно начинание най-полезният сватовник би бил Симон Андресьон, ала благодарение на Ерлен изгубиха приятелството му.