Сигрид Унсет - Кръстът

Веднъж плака горчиво. Ерлен знаеше за тревогите й, но не прояви търпение. Когато разбра, че няколко месеца Кристин е носила тежкото бреме на греха под изплашеното си печално сърце, без да има с кого да сподели мъката си, Ерлен не я прегърна, не я утеши с мили и нежни думи. Напротив — ядоса се и се притесни, защото един ден щеше да излезе наяве колко безчестно е постъпил към Лавранс, но не се замисли, че за Кристин ще бъде още по-тежко да сведе засрамено очи под погледа на гордия си любвеобилен баща.

Ерлен не прие раждането на сина си с особено голяма радост, когато след дълги мъки детето се появи на бял свят. След като се освободи от безконечните месеци на душевен ужас, страх и страдание и видя как грозното, безформено бреме на греха й оживява под упоритите молитви на свещеника и се превръща в най-скъпото и миловидно здраво дете, сърцето й се разнежи от покорно щастие и горещата буйна кръв в тялото й потече като бяло, невинно мляко. Е, ще стане човек от него с Божията помощ, рече Ерлен, когато тя се мъчеше да го направи съпричастен на радостта си от раждането на скъпоценното същество, което стискаше в прегръдките си и дори не искаше да го даде на жените да го повият. Ерлен обичаше децата си от Елине Ормсдатер. Кристин беше убедена в това. Но когато занесе Нокве на баща му и поиска Ерлен да го подържи, съпругът й сбърчи нос с отвращение и попита какво да прави с това бебе, което тече и отгоре, и отдолу. Години наред първородният му законороден син събуждаше у Ерлен неудоволствие, защото се появи на бял свят в неподходящо време и издаде греха му, макар че момчето растеше хубаво, възпитано и притежаваше много заложби. Всеки баща би се радвал да има такъв наследник.

Още от малък Нокве благоговееше пред баща си. Беше изключително интересно да се наблюдава как лицето му грейва като слънцето, щом бащата го вземе на коленете си, каже му две думи или го преведе за ръка през двора. Някога, когато Ерлен предпочиташе да показва обичта си към другите си деца, Нокве упорито се бореше да заслужи бащиното си благоволение. Преди Бьоргюлф беше любимецът на Ерлен. Понякога бащата водеше невръстните си синове в рицарската стая, където държеше снаряжението и оръжията, които не се използваха ежедневно в „Хюсабю“. Докато бащата разговаряше и се шегуваше с Бьоргюлф, Нокве седеше върху един сандък и цялото му същество бе притихнало в блаженство само заради възможността да бъде близо и да слуша гласа на баща си.

Но с течение на времето зрението на Бьоргюлф все повече отслабваше и момчето не можеше да следва Ерлен като братята си. Освен това Бьоргюлф се затвори в себе си и престана да общува с баща си. Това промени нещата. Ерлен започна да разговаря плахо със сина си. Кристин се питаше дали Бьоргюлф не упреква мислено баща си, задето прахоса цялото си имущество и завлича синовете си в бездната на провала. Майката се чудеше дали Ерлен се досеща защо синът му го избягва. Така или иначе единствен Бьоргюлф от челядта им не изпитваше сляпа любов и безгранична гордост от честта да се нарича син на Ерлен.

Един ден двамата им най-малки синове забелязаха, че сутринта баща им чете от псалтира, яде хляб и пие вода. Попитаха го защо. Нали днес не се пости?

— Заради греховете ми — обясни бащата.

Кристин знаеше, че постите бяха част от наказанието, което му наложи свещеникът, та Ерлен да изкупи прелюбодеянието си със Сюнива Улавсдатер. По-големите им синове бяха запознати с положението. Нокве и Гауте не обърнаха внимание на репликата на баща си, но майката забеляза как Бьоргюлф, присвил очи и загледан в купата с храна, се подсмихна. По същия начин се усмихваше и Гюнюлф, когато се случеше Ерлен да се наежи и да стане смешен. На Кристин й стана неприятно…

Сега Нокве се превърна в любимец на баща си. Момчето имаше усещане за неразривно силна връзка с него. Служеше на Ерлен като млад паж на своя господар и предводител. Искаше да се грижи за коня му, да поддържа доспехите и оръжията му; слагаше му шпорите и му носеше шапката и пелерината, когато бащата тръгваше на път. На трапезата Нокве наливаше бира в чашата на баща си и му режеше храната, седнал на пейката от дясната му страна. Бащата често се шегуваше с рицарските маниери и изисканите обноски на сина си, но поведението на Нокве му допадаше и Ерлен продължаваше да го обсебва.

Кристин забеляза, че съпругът й отдавна е забравил с цената на какви усилия някога тя успя да открадне малко бащина обич за сина си. А Нокве отдавна вече не търсеше утеха при майка си за прегрешенията си и не я молеше за съвет в трудни моменти. Още от малък Нокве засвидетелстваше синовната си любов към Кристин и продължаваше да я обича, но с възрастта все повече се отдалечаваше от нея и от заниманията й. Липсваше му усет за земеделската работа. Когато майката му заръчаше да свърши нещо в имението, той никога не се противеше, но беше много непохватен, направо вързан в ръцете, що се отнася до селския труд. Вършеше задълженията си без желание и охота и никога не довършваше нищо. На майката Нокве силно й напомняше на покойния Орм, извънбрачния син на Ерлен от връзката му с Елине Ормсдатер. И външната прилика беше удивителна. Но за разлика от Орм, Нокве имаше яко телосложение, отличаваше се като умел танцьор и спортист, ловък стрелец с арбалет и с други оръжия, отличен ездач и великолепен бегач на ски. Веднъж Кристин поговори с Юлв Халдуршон за този проблем, защото Юлв познаваше отлично най-големия й син.