Сигрид Унсет - Кръстът

Симон внимателно я вдигна от коленете си, изправи се и хвана главата й:

— Рамборг, престани да говориш така за сестра си. Питам се наистина ли осъзнаваш какво приказваш. Да не си мислиш, че нямам страх от Бога; че не се боя от срам и от най-пагубния грях; че съм способен да забравя децата, роднините и приятелите си? Рамборг, аз съм твой съпруг. Не го забравяй и не ми говори така.

— Убедена съм, че не си нарушил Божия закон и не си постъпил безнравствено или безчестно.

— Не съм изрекъл и една-едничка нередна дума пред сестра ти и не съм я докосвал по неподобаващ начин. За поведението си към нея мога да отговарям с чиста съвест в деня на Страшния съд. Кълна се в Бог и в светия апостол Симон.

Рамборг кимна мълчаливо.

— Нима допускаш, че Кристин щеше да се среща с мен през всичките тези години, ако смяташе като теб, че в братската ми любов към нея има нечестиви мисли? В такъв случай изобщо не познаваш сестра си.

— О, тя изобщо не се интересува дали я е пожелавал друг мъж, освен Ерлен. Тя дори забравя, че двете с нея сме една кръв и плът.

— Права си, Рамборг — спокойно се съгласи Симон. — Значи разбираш колко неоснователно ревнуваш и се измъчваш с такива нелепи подозрения.

Рамборг отдръпна ръцете си.

— Не исках да излезе така, Симон. Просто ти никога не си ме обичал така, както обичаше нея. Тя все още те омайва, а за мен не се сещаш, ако не съм ти пред очите.

— Рамборг, какво съм виновен, че човешкото сърце е така устроено? Онова, което жените написват, докато е младо и здраво, се врязва по-дълбоко от всички по-нататъшни руни.

— Казват, че в майчината утроба най-напред се пробужда човешкото сърце и умира последно, когато настъпи смъртта. Чувал ли си го?

— Не. Това някаква пословица ли е? Може и да е вярно — Симон погали леко белите й бузи. — Ако ще спим тази нощ, крайно време е да си лягаме — изморен рече той.

След като Рамборг заспа, Симон внимателно издърпа ръката си изпод тила й, премести се възможно най-далеч и се зави до брадичката. На рамото ризата му беше мокра от сълзите на Рамборг. Сърцето му се късаше, като я гледаше как страда, но същевременно го обзе и неочаквано униние. Не можеше да продължава да се отнася към Рамборг все едно е някогашното неопитно наивно дете. Налагаше се да приеме факта, че съпругата му се е превърнала в зряла жена.

Прозорецът порозовя. Идваше краят на майската нощ. Симон се чувстваше като пребит от умора, а днес имаше празнична литургия. Не му се ходеше на църква, макар и да знаеше, че богослужението би могло да смекчи тревогата му. Някога обеща на Лавранс да не пропуска литургия без уважителна причина. И какво спечелих, като удържах на дадената дума, горчиво се запита той. Не, няма да отиде на църква…

Кристин така и не разбра какво всъщност се е случило между съпруга й и Симон. Ерлен разказа на жена си и на Бьоргюлф, че Симон се връщал от „Дюфрин“ и тръгнали да се прибират заедно, но разменили няколко реплики и след пререканието всеки поел по своя път.

— Повече не мога да ти кажа.

Ерлен изглеждаше малко блед, а по лицето му се изписа категорична решителност. Кристин познаваше това изражение — няколко пъти се беше случвало да го види такъв. Стана й ясно, че няма да изкопчи нищо повече от мъжа си.

Винаги се дразнеше, когато Ерлен отговаряше на въпросите й с упорито мълчание и здраво стиснати устни. Никога не бе предявявала претенции да я смятат за по-умна от всяка обикновена жена. Предпочиташе да носи отговорност само за децата и домакинството в имението, но обстоятелствата я принуждаваха да поеме грижите и за неща, които й се струваха мъжка работа. Ерлен, от своя страна, не намираше нищо необичайно в това повечето задължения да паднат върху раменете на съпругата му. Но в такъв случай не му отиваше да проявява високомерие и да не я удостоява с отговор, когато тя се опитва да разбере какво е направил: в крайна сметка постъпките му се отразяваха върху благополучието на цялото семейство.

Кристин прие много тежко разпрата между Ерлен и Симон. Рамборг, родната й сестра, беше омъжена за Симон. Едва когато се замисли, че повече няма да общува със Симон, Кристин осъзна колко силно го е обикнала. Дължеше му огромна благодарност за самоотвержената подкрепа и преданото приятелство, които й засвидетелства той в не една критична ситуация.

Из долината съвсем скоро щяха да плъзнат слухове, че обитателите на „Йорун“ са се спречкали и със стопанина на „Формо“. Симон и Рамборг се радваха на всеобща симпатия, а хората гледаха на Кристин, Ерлен и на синовете им с недоверие и неприязън. Това отдавна не беше тайна за стопанката на „Йорун“. Сега семейството й ще се окаже отритнато от всички…