Сигрид Унсет - Кръстът

— Това момче изгуби най-много от безразсъдството на Ерлен. В днешно време в Норвегия няма да се роди момче с по-големи заложби за рицар и аристократ от Нокве.

Но синът на Кристин изобщо не се замисляше, че баща му е пропилял бъдещето му.

В Норвегия отново настанаха размирни времена. Из долината се ширеха какви ли не слухове — някои звучаха достоверно, други — направо абсурдно. Влиятелните мъже в южните и западните части на кралството и в областта Опландене роптаеха от управлението на крал Магнюс. Говореше се, че били готови да грабнат оръжието, да вдигнат народа на въстание и да накарат Магнюс Айриксьон да се съобразява с техните искания и да действа по тяхна воля. Ако откажел, щели да провъзгласят за крал неговия братовчед, младия Юн Хафтуршон от „Сюдрхайм“. Майката на Юн, госпожа Агнес, беше дъщеря на покойния крал Хокон Магнюсьон. За плановете на самия Юн не се знаеше почти нищо, но се говореше упорито, че брат му Сигюр щял да оглавява цялото начинание, а Бярне, синът на Ерлинг Видкюнсьон, също участвал в заговора. Според мълвата Сигюр обещал Юн да се ожени за една от сестрите на Бярне, ако успее да стане крал, нали госпожиците от Гиске също произлизаха от рода на старите норвежки крале. Ивар Омюнсьон, някога най-здравата опора на крал Магнюс, сега се присъединил към младите аристократи заедно с доста от най-заможните и знатните мъже в страната. Влиятелни господа като Ерлинг Видкюнсьон и епископът от Бьоргвин също давали тласък на подготовката, така разправяха.

Кристин не проявяваше интерес към тези слухове. Та ние сме бедни стопани, какво ни засягат делата на кралските сановници, горчиво разсъждаваше тя. Ала миналата есен тя все пак поговори по въпроса със Симон Андресьон и знаеше, че и Ерлен е обсъждал положението в страната с него. Кристин обаче инстинктивно усети колко неприятна е темата за Симон. От една страна, не му се нравеше, дето братята му се намесват в опасни начинания и отлично знаеше колко безсилен е Юрд да се противопостави на влиянието, което му оказват роднините на съпругата му. От друга, Симон се опасяваше от реакцията на Ерлен. Някогашният стопанин на „Хюсабю“ едва ли би се радвал да обсъжда подобни въпроси, като се има предвид, че е роден да се намира сред първенците в управлението на Норвегия, а сега нещастието завинаги му затвори вратата към компанията на аристократите.

Но явно Ерлен разговаряше със синовете си за тези неща, защото един ден Кристин чу Нокве да казва:

— Но ако тези господа успеят да си извоюват привилегии пред крал Магнюс, едва ли ще проявят чак такава подлост, че да не подхванат наново твоя случай и да не принудят краля да поправи сторената срещу теб неправда.

Ерлен се засмя, а Нокве продължи:

— Ти пръв си посочил правия път на тези мъже и си им припомнил, че норвежките първенци никога не са се примирявали безропотно с кралския произвол над тях. Заради смелата си постъпка ти пожертва земите си, а твоите съмишленици се отърваха невредими. Страдал си заради всички тях.

— Значи имат още една основателна причина да ме забравят — засмя се Ерлен. — А имението „Хюсабю“ се намира във властта на архиепископството, защото беше ипотекирано. Не очаквам господата от кралския съвет да натякват на бедничкия клет крал Магнюс, докато склони да откупи земята.

— Кралят е твой роднина, както Сигюр Хафтуршон и повечето от първенците в страната — разпалено възрази Нокве. — Съвестта им няма да позволи безсрамно да предадат аристократа, който защити с меч честта границите на Норвегия на север и прочисти Финмарк и бреговете на Бяло море от неприятелите на краля и на Бога. Ако ти изменят, значи са мерзавци…

Ерлен подсвирна.

— Синко, нямам представа как ще завърши начинанието на Хафтуровите синове, но ще ти кажа нещо. Залагам си главата, че няма да дръзнат да се изправят с гол меч в ръка пред крал Магнюс. Ще се проточат дълги преговори, но никой няма да изстреля и една стрела. Тези мъже няма да си надянат хомота заради мен, защото ме познават и знаят, че мен, за разлика от някои хора, острието на ножа не ме плаши… Били мои роднини, казваш… На теб Магнюс и синовете на Хафтур ти се падат трети братовчеди. Помня ги от времето, когато служих в двора на крал Хокон. Ако моята роднина Агнес не бе имала късмета да се роди кралска дъщеря, сигурно щеше да ходи по пристанищата и да корми риба, ако някоя жена като майка ти не я вземе да слугува в обора от богобоязливо съжаление. Колко пъти съм им бърсал носовете на Хафтуровите синове, когато трябваше да се явят пред дядо си, а те се втурваха в дворцовата зала целите в сополи, все едно току–що са слезли от скута на майка си. Ако от роднинска солидарност се помъчех да ги науча на малко обноски с някой шамар, започваха да квичат като прасета на заколение. Чувам, че накрая наследниците на „Сюдрхайм“ все пак станали хора. Но ако чакаш от тях помощ, все едно да търсиш изкупление в кучи задник…