Сигрид Унсет - Кръстът

Доколкото познаваше синовете си, само Гауте и вероятно Лавранс проявяваха интерес към духовното поприще. Лавранс беше още съвсем малък, а Гауте единствен от челядта й помагаше на майка си в селскостопанската работа.

Тази година виелиците събориха оградите на места, а заради снеговалежите през пролетта полската работа изостана. Сега се налагаше слугите да се трудят неуморно, за да приключат навреме. Затова Кристин изпрати Нокве и Бьоргюлф да поправят дъсчените огради около нивата до пътя.

Следобед майката се запъти нататък да провери как се справят момчетата, ненавикнали на такава работа.

Бьоргюлф се занимаваше с оградата до пътеката към имението. Кристин поспря за малко и го поразпита. После продължи пътя си. Видя Нокве, облегнат на оградата. Разговаряше с момиче на кон, застанала съвсем близо до него. Нокве погали жребеца и хвана глезена на девойката, а после сякаш съвсем неволно мушна ръка под роклята й.

Девойката първа забеляза Кристин, изчерви се и каза нещо на Нокве. Той тутакси отдръпна ръката си със смутен вид. Момичето понечи да си тръгне, но Кристин й извика за поздрав и я спря да си поговорят. Попита как е леля й: девойката се падаше племенница на стопанката в „Юлвсволене“. Наскоро дошла на гости. Кристин не показа по никакъв начин, че е видяла нещо нередно, и остана малко при Нокве, след като девойката продължи пътя си.

Не след дълго повикаха Кристин в „Юлвсволене“. Стопанката роди, но се възстановяваше много трудно и се наложи Кристин да остане там две седмици. Освен че двете жени бяха съседки, господарката на „Йорун“ се славеше като най-опитната лечителка в района. Нокве често идваше да й носи вести и племенницата на стопанката в „Юлвсволене“ — Ейвур Хоконсдатер — винаги намираше начин да побъбри с него. На Кристин това никак не й допадаше. Девойката не й харесваше, а и по мнение на повечето хора не беше никак хубава. Кристин посрещна с радост новината, че Ейвур си е заминала за долината на река Раума.

Майката не допускаше Нокве да е харесвал Ейвур и престана да се притеснява, защото Фрида непрекъснато дрънкаше глупости за девойката от „Лопт“, Оста Аудюнсдатер, и подкачаше Нокве.

Един ден Кристин приготвяше отвара от хвойна в пивоварната къща. Навън Фрида пак поднасяше най-големия й син за Оста. На двора бяха Нокве, Гауте и Ерлен. Тримата сковаваха лодка, която искаха да пуснат в планинското езеро и да ловят с нея риба. Ерлен умееше що-годе да строи плавателни съдове. Нокве се ядоса на Фрида, но и Гауте започна да го дразни: Оста била доста подходяща за Нокве.

— Щом я харесваш, ти се ожени за нея — кипна по-големият брат.

— А, не я искам аз нея — отвърна Гауте. — Чувал съм, че рижата коса и боровата гора виреят върху слаба почва, но ти нали харесваш червенокоси жени…

— Тази приказка не е подходяща, когато става дума за жени, синко — засмя се Ерлен. — Червенокосите жени обикновено са бели и закръглени…

Фрида се разкикоти невъздържано, но Кристин се ядоса. Бива ли да говорят такива неприлични неща пред млади момчета! Спомни си, че и Сюнива Улавсдатер има червени коси, макар приятелите й да ги определяха като златисти.

— Нокве, радвай се, задето не казах „не я искам, защото вече е съгрешила“ — обади се Гауте. — В неделята след Великден, когато будувахме цяла нощ, двамата с Оста седяхте в плевнята, докато останалите танцувахме пред църквата. Нима това не показва колко я харесваш?

Нокве беше готов да се нахвърли върху брат си, но Кристин излезе на двора и той се отказа. Гауте се отдалечи и майката се обърна към големия си син:

— Какви са тези приказки за теб и Оста Аудюнсдатер?

— Нали чу какво каза Гауте, майко — отвърна момчето, изчерви се и сбърчи сърдито вежди.

— Много е неприлично, че вие, младите, не можете да изтраете и едно бдение, без да танцувате и да тичате напред-назад между богослуженията. По мое време не правехме така — ядосано отбеляза Кристин.

— Но нали си ни разказвала как дядо е пеел, а хората са танцували пред църквата, когато си била още дете, майко.

— Да, но не пеехме такива неприлични песни и не танцувахме като вас. Младите спазвахме приличие и не се отделяхме от родителите си. Не се осмелявахме да се движим по двойки, а камо ли да се усамотяваме в плевните…

Нокве се готвеше да й отговори ядосано на свой ред, но Кристин хвърли поглед към баща му. Ерлен се подсмихваше лукаво, докато се прицелваше в гредата с брадвата си. Кристин се разгневи и натъжи и влезе в пивоварната къща.