Сигрид Унсет - Кръстът

Продължи обаче да размишлява над чутото. Оста Аудюнсдатер не беше никак лоша партия за Нокве. В имението „Лопт“ живееха охолно и имаха само три дъщери, а Ингебьорг — майката на Оста — произлизаше от много добро семейство.

Кристин никога не бе допускала, че Аудюн Турбергсьон ще стане неин роднина. През зимата той получи удар и според хорските приказки не му оставало да живее още дълго. А девойката била скромна, чаровна и работлива. Ако Нокве харесва това момиче, нямаше смисъл родителите му да се противопоставят на сватбата им. Налагаше се обаче да изчакат още две години, защото Нокве и Оста бяха твърде млади за женитба. Кристин щеше да приеме с отворени обятия Оста за снаха.

Но в един хубав летен ден сестрата на отец Сулмюн се отби в „Йорун“ да поиска нещо от Кристин. Жените тъкмо се сбогуваха пред хамбара, когато гостенката се сети:

— Само да знаеш какво стана с Ейвур Хоконсдатер! Баща й я изгони от къщи, защото била бременна, и тя се върна в „Юлвсволене“!

Нокве слизаше от горния етаж на хамбара и се спря като закован на най-долното стъпало. Майката забеляза изражението му и краката й се подкосиха от ужас. Момчето се изчерви до корените на косите си и се отправи към къщата.

От разказа на гостенката обаче Кристин разбра, че Ейвур вече е била бременна, когато е пристигнала в „Юлвсволене“ през пролетта. Клетото ми беззащитно дете, сигурно умира от срам, задето е сметнало Ейвур за добродетелна девойка.

Няколко дни по-късно Кристин си легна сама, защото Ерлен излезе за риба. Доколкото знаеше, бащата взе Нокве и Гауте със себе си. Но неочаквано Нокве я разтърси и поиска да поговори с нея. Седна на леглото до краката й.

— Майко, тази нощ се видях с бедничката Ейвур. Бях твърдо убеден, че онази сврака от „Румюн“ сипе долни клевети по неин адрес. Готов съм, ако се наложи, да стисна в ръка нажежено желязо, за да докажа какви лъжи изрече сестрата на свещеника.

Майката го слушаше търпеливо. Нокве се опитваше да говори твърдо, ала от вълнение и възмущение гласът му изтъняваше:

— В последния ден от коледните празници тръгнала сама към църквата за утринната служба. Пътят от имението им минавал през гора. Там я срещнали двама мъже. Още не било съмнало и тя не ги видяла добре, сигурно са били престъпници, които са се скрили в планината. Бедничката, та тя е само едно крехко дете, нямало е как да се отбранява срещу двама насилници. Не посмяла да сподели с никого какво нещастие я сполетяло. Когато родителите й разбрали, че е бременна, я набили, скубали й косите и я изгонили с клетви. Майко, Ейвур ми разказа всичко това през сълзи. Ридаеше толкова сърцераздирателно, че би могла да размекне и камъка в планината — Нокве млъкна и задиша тежко.

Кристин изрази възмущението си, задето двамата мерзавци са се измъкнали безнаказано. Надяваше се съвсем скоро Бог да вдигне над тях справедливата си десница и да си получат заслуженото на бесилката или на дръвника.

Нокве започна да й разказва колко богат е бащата на Ейвур. Имал роднинска връзка с няколко знатни рода. Съпругата на Гюдмюн Андресьон също родила дете от любовника си — свещеник. И Сигрид Андресдатер била сполетяна от същата участ, но сега се радвала на почтен живот в „Крюке“. Според Нокве само коравосърдечен и несправедлив човек би сметнал Ейвур за опозорена жена. Та тя страдала, защото я насилили против волята й. Ейвур заслужава да се омъжи за почтен мъж, смяташе Нокве.

Кристин изпита силно съчувствие към девойката и прокълна изнасилвачите. Наум благодари горещо на Бога, че Нокве става пълнолетен чак след три години. Деликатно помоли сина си да внимава как се държи, да не навестява повече Ейвур в спалнята й нощем и да не се появява в „Юлвсволене“, освен ако не ходи там по работа. В противен случай рискувал да плъзнат още по-долни слухове за клетото момиче.

— Разбирам защо искаш онези, които се съмняват в думите на Ейвур и я упрекват, че е виновна за случилото се, да изпитат тежестта на юмруците ти, но се налага да бъдеш предпазлив, защото някоя нова клевета би влошила положението на момичето.

След три седмици бащата на Ейвур дойде и я отведе у дома й. Там се приготвяха да я омъжат за свестен селски син от околността. Преди време бащите им се противопоставили на женитбата, защото спорели за земи. През зимата все пак постигнали съгласие, но Ейвур отказала да се омъжи за избраника си — вече харесвала друг. Впоследствие осъзнала, че е късно да се отмята от дадената дума. Междувременно дошла в Сил, явно надявайки се леля й да й помогне и да потулят срама й, защото искала да се омъжи. Но когато Хилебьорг — стопанката на „Юлвсволене“ — разбрала каква е работата, я изпратила да се прибира при родителите си. Баща й наистина побеснял, натупал я и тя избягала. Но сега той се споразумял с годеника й и Ейвур нямала друг избор, освен да се примири с женитбата си, макар и да не желаеше да се омъжва.