Сигрид Унсет - Кръстът

Иначе Ерлен избягваше да се кара на децата си и винаги го обръщаше на шега, когато Кристин се ядосваше на лудориите на близнаците. Ивар и Скюле непрекъснато правеха бели, макар да умееха да вършат полезна работа в имението. Не бяха вързани в ръцете като Нокве. Но често, когато майката им възлагаше някаква задача и се отбиваше да провери докъде са стигнали, ги заварваше, че са захвърлили сечивата настрана и са вперили очи в баща си, който им показваше как се правят моряшки възли.

По стар обичай на вратите на обора и другите селскостопански постройки Лавранс Бьоргюлфсьон бе изписал кръстни знаци със смола. Често бащата на Кристин украсяваше кръстовете с кръг около тях или добавяше по една черта над всяко рамо на кръста. Един ден близнаците решили да използват кръстовете като мишени за стрелба. Кристин излезе извън кожата си от гняв и разочарование заради недопустимото поведение на синовете си, но Ерлен се застъпи за децата: били още малки и нямало как да очаква от тях да мислят за свещеното значение на кръстния знак всеки път, когато го видят начертан със смола върху вратата на обора или гърба на някоя крава. Бащата накара близнаците да се качат до кръста пред църквата, да паднат на колене и да го целунат, като междувременно прочетат пет пъти „Отче наш“ и петнайсет пъти „Богородице Дево“. Ерлен не искаше да притесняват отец Сулмюн и да го викат в имението. Но този път Бьоргюлф и Нокве взеха страната на майка си и свещеникът дойде в „Йорун“. Поръси стената със светена вода и порица много строго двамата грешници.

Близнаците вършеха неуморно какви ли не пакости: даваха на биковете и козлите да ядат змийски глави, за да налитат на бой; дразнеха Мюнан, задето още се държал за полата на майка си; ядосваха Гауте, с когото най-често имаха пререкания. Иначе синовете на Ерлен бяха задружни и ги свързваше силна братска обич. Понякога шегите на двамата немирници ставаха твърде груби и Гауте ги поступваше. Да се опиташ да ги вразумиш означаваше да си хабиш приказките. А когато майката кипнеше, близнаците се вцепеняваха, скръстваха ръце, лицата им пламваха от гняв и гледаха изкосо майка си изпод смръщени вежди, а от очите им святкаха искри. Кристин се сещаше какво й разказа някога Гюнюлф: веднъж Ерлен хвърлил нож по баща си, а като дете дори вдигал ръка срещу него. Майката налагаше близнаците. Удряше силно, защото се опасяваше, че ако не ги укроти навреме, не ги чака нищо добро.

Единствен Симон Андресьон беше способен да озапти двамата немирници. Те обичаха свако си и мируваха, когато той се опитваше да ги вразуми с дружелюбен и спокоен тон. Но след като свако им престана да идва в „Йорун“, близнаците сякаш го забравиха. Детското сърце е толкова невярно, печално разсъждаваше Кристин.

И все пак тайно в сърцето си майката се гордееше с Ивар и Скюле. Само да можеше да омекоти ужасното им вироглавство и да сложи край на лудориите им, двамата юнаци нямаше да имат равни сред синовете й. Близнаците имаха добро телосложение, притежаваха завидна смелост, винаги казваха истината, проявяваха щедрост и доброта към бедняците, а неведнъж в критични ситуации показаха удивителна пъргавина и съобразителност за момчета на тяхната възраст.

Една вечер по време на сенокоса Кристин остана до късно в готварницата. Неочаквано вътре влетя Мюнан и се разкрещя, че старият козарник гори. Мъжете не си бяха вкъщи: някои отидоха да наточат сърповете си в ковачницата, а други слязоха до моста, където младежите се събираха през лятото. Стопанката грабна две кофи и се втурна навън. Пътьом извика на слугините да я последват.

Козарникът представляваше малка стара барака с покрив, който се бе свлякъл и се подпираше на възвишението зад нея. Намираше се в тясното пространство между двора и селскостопанските постройки, срещу него беше конюшнята, а отстрани, съвсем близо, имаше други бараки. Кристин изтича в покритата галерия пред къщата с огнището, взе една секира и кука за гасене на пожар, но когато мина зад ъгъла на конюшнята, не видя огън, а само гъст дим, който бълваше на талази от дупка в покрива на козарника. Горе, на билото на покрива, Ивар удряше с брадва, за да го събори. Скюле и Лавранс, влезли в бараката, лющеха парчета от горящите букови греди, тъпчеха ги и ги гасяха. Появиха се Ерлен, Юлв и другите мъже от ковачницата. Мюнан изтичал да ги предупреди. После вече много бързо изгасиха пожара. Но в козарника можеше да се случи голямо нещастие. Вечерта беше тиха и прохладна, ала подухваше лек южен вятър и пламъците на един пожар щяха да обхванат всички постройки в северната част на двора, конюшнята, хамбарите и жилищните сгради.