Сигрид Унсет - Кръстът

— На кого да вярвам, ако не на сина си? — разпалено попита Ерлен. — Нямаше друг начин да скрия писмото. Трябваше или да го поверя на Гауте, или да позволя на областния управител да го намери.

На Симон вече му се струваше безсмислено да продължават с тази тема. Но все пак не се въздържа и отбеляза:

— Много мъчно ми стана, когато разбрах, че в продължение на четири години Гауте ме е смятал за предател. Синко, винаги си ми бил скъп.

Момчето поведе коня напред и подаде ръка на свако си, а по лицето му се разля гъста червенина:

— Прости ми, Симон!

Мъжът стисна здраво десницата му. Понякога Симон откриваше удивителна прилика между детето и Лавранс. Малкият беше дребен, кривокрак, но яздеше превъзходно. Възседнеше ли коня, човек трудно би могъл да си представи по-добър ездач и Ерлен се гордееше със сина си.

Двете момчета препуснаха напред, а двамата мъже изостанаха. След като се увери, че Нокве и Гауте не ги чуват, Симон подхвана:

— Ерлен, чуй ме. Не си прав да ме упрекваш, задето посетих брат си и го накарах да ми каже истината, но вие двамата с Кристин имате основания да ми се сърдите.

Когато научих тези — той търсеше най-подходящата дума — неочаквани новини — имам предвид подозрението на Гауте за печата ми — не отричам, че ми мина през ума… Вие сте си помислили, че ми е минало през ума… онова, което веднага трябваше да отхвърля като абсурдно. Та исках само да ти кажа, че има защо да сте сърдити — повтори той.

Конете газеха размекнатия сняг. Ерлен не бързаше да отговори. Най-сетне подхвана с благ и кротък глас:

— Съвсем нормално е да допуснеш подобна мисъл. Това обяснение беше най-близо до ума…

— Не, трябваше веднага да го отхвърля — възрази с горчивина Симон, а след малко попита: — Да не би да си помислил, че зная за участието на братята ми в заговора, и затова ти помагам?

— Не — отрече Ерлен. — Нямаше откъде да си разбрал. Аз не ти бях казал, а в дискретността на братята ти никога не съм се съмнявал — засмя се тихо той. — Много добре знаех, че го правиш заради Лавранс — меко обясни Ерлен — и заради доброто си сърце.

Симон яздеше мълчаливо.

— Сигурно си се почувствал ужасно огорчен? — попита след малко той.

— Е… след като поразмислих, осъзнах, че обяснението, което вероятно ти е хрумнало, е най-близкото до ума.

— А Кристин? — по-тихо попита Симон.

— А, тя ли — засмя се Ерлен. — Нали я знаеш, не понася да ме обвинява някой друг, освен нея. И с децата е така. Бог да ми прощава, ако някога ги упрекна дори с една–едничка дума! Но не се притеснявай, успях да вразумя Кристин.

— Така ли?

— Да. Нужно ми е малко време, за да я накарам да проумее някои неща. Нали я знаеш каква е: след като поразмисли, ще се сети колко предан си ни бил винаги.

Сърцето на Симон заби учестено, изпълнено с възмущение. Струваше му се непоносима мисълта, че Ерлен го съветва да забравят за случилото се. На бледата лунна светлина лицето на Ерлен излъчваше вътрешна хармония и спокойствие. Гласът на Симон се разтрепери от силно вълнение, когато отново заговори:

— Прости ми, Ерлен, но не проумявам как е възможно да…

— Нали ти казах, разбирам защо си се усъмнил — прекъсна го малко нетърпеливо събеседникът му. — Нямало е какво друго обяснение да ти хрумне…

— Ех, защо двете хлапета не си бяха мълчали! — ядосано възкликна Симон.

— Да. Досега Гауте не беше ял такъв бой. И цялата история тръгна от техния спор за прадедите им: за биркебайнера Райдар Даре, за крал Скюле и за епископ Никулаус — поклати глава Ерлен. — Не мисли повече за случилото се, Симон. Най-добре да се постараем да го забравим възможно най-бързо.

— Но аз не мога!

— Недей така, де! — меко възрази Ерлен, изненадан от реакцията на Симон. — Не си струва да го приемаш толкова тежко!

— Не мога, чуваш ли какво ти казвам! Не съм добър колкото теб!

— Не те разбирам — обърка се Ерлен.

— Не съм добър колкото теб! Не умея да прощавам с лека ръка на онези, които съм обидил.

— Не те разбирам — повтори Ерлен.

— Сега ще ти обясня — лицето на Симон се изкриви от непоносимо страдание. Подхвана тихо, сякаш се мъчеше да потисне напиращия в гърдите му вик. — Сега ще ти обясня. Винаги си се изказвал ласкаво за лагман Сигюр от „Стайген“ — стареца, чиято съпруга прелъсти. Уверих се, че обичаш безрезервно Лавранс като свой баща. Не изпитваш ненавист към мен, защото ми отне годеницата. Аз не притежавам твоето великодушие, Ерлен. Не съм широко скроен като теб. Аз се озлобявам към човека, когото съм наранил…