Сигрид Унсет - Кръстът

Но в такъв случай Симон щеше да се разкайва, че се е оженил. Вече сам не знаеше какво да очаква от себе си…

Симон напусна странноприемницата. Вятърът беше утихнал, но едрите, мокри парцали пролетен сняг продължиха да се стелят. Свечеряваше се и птиците започнаха да чуруликат в храсталаците напук на снега.

Както раната се отваря при рязко движение, така и Симон усети режеща болка при спомена за великденското тържество. Тогава той заедно с повечето гости излезе навън да се припича на следобедното слънце. В клоните на брезата над главите им пееше червеношийка. Въздухът трептеше син и топъл. Гайрмюн се появи зад ъгъла на къщата. Куцаше, подпирайки се на тоягата си и на рамото на най-големия си син. Вдигна очи, спря се и наподоби с глас песента на птицата. Момчето издаде напред устни и също изчурулика. Двамата умееха да подражават на почти всички пернати. Кристин стоеше малко по-далеч от Симон, при другите жени. Докато слушаше птичата песен и гласовете на мъжете, се усмихваше прелестно.

По залез-слънце облаците на запад оредяха и се търколиха с позлатени краища зад белите планински била. Изпълниха клисури и долчинки като сивкава мъгла. Реката блещукаше матово като месинг. Тъмните й води клокочеха покрай камъните по течението, а върху всеки от тях лежеше малка бяла възглавница от току-що паднал сняг.

Изморените коне се движеха мудно по труднопроходимия път. Спусна се млечнобяла нощ, а пълната луна надничаше между мъглата и облаците, докато Симон се спускаше по стръмните баири до река Юла. Когато пресече моста и пое по рядката борова гора — оттам минаваше зимният път — конете ускориха ход. Усещаха, че не след дълго ще си отпочинат в конюшнята. Симон потупа Дигербайн по запотения врат, от който се издигаше пара. Стопанинът очакваше с радост края на пътуването. Рамборг сигурно отдавна беше заспала.

На мястото, където пътят рязко кривваше и излизаше от гората, се намираше малка къща. Симон забеляза неколцина мъже на коне пред вратата. Чу гласа на Ерлен:

— Значи е сигурно, че ще дойдеш след почивните дни? Да предупредя ли жена ми?

Симон ги поздрави отдалеч. Щеше да се възприеме като много неучтиво, ако не беше спрял да ги изчака. Все пак накара Сигюр да препусне напред и се приближи до роднините си. С Ерлен бяха Нокве и Рауте. Баща им веднага се появи на вратата.

Тримата от „Йорун“ отвърнаха на поздрава на Симон сякаш по задължение. В сумрака не виждаше ясно лицата им, но му се сториха разколебани, напрегнати и недоволни от срещата.

— Прибирам се от „Дюфрин“ — побърза да ги осведоми Симон.

— Да, казаха ми, че си тръгнал на юг — кимна Ерлен. Гледаше в земята с ръка върху седлото. — Бързо си яздил — додаде той, за да сложи край на настъпилото неловко мълчание.

— Почакайте — спря Симон момчетата, които понечиха да препуснат напред. — Искам и вие да чуете какво имам да ви кажа. Гауте, видял си печата на брат ми, не моя. Разбирам отлично защо обвиняваш в нелоялност към баща ти мъжете, подпечатали писмото, което той е имал за задача да отнесе на принц Хокон в Дания.

Забил поглед в земята, Гауте мълчеше.

— Но едно нещо не си съобразил, когато си отишъл на среща с брат си, Симон — намеси се Ерлен. — Платих скъпо, за да прикрия Юрд и останалите ми съмишленици. Изгубих всичко, освен името си на честен и почтен човек. След твоето посещение в „Дюфрин“ Юрд сигурно вече смята, че не съм успял да опазя дори репутацията си…

Засрамен, Симон наведе глава. Наистина не се беше сещал за това.

— Защо не ме подсети, Ерлен? Ти знаеше за намеренията ми да пътувам до „Дюфрин“.

— Нали видя колко бях побеснял. Не можех нито да разсъждавам, нито да действам разумно, когато напуснах дома ти.

— И аз не бях на себе си, Ерлен.

— Очаквах, че по пътя ще осъзнаеш какво правиш. Нямах право да те моля да не разпитваш брат си, защото има опасност той да разбере, че съм издал тайна, която се заклех да пазя.

Симон мълчеше. Отначало сметна възражението на Ерлен за напълно оправдано. Но после осъзна: не е често Ерлен да иска от него подобно нещо. Нима е редно Кристин и децата да смятат Симон за лъжец, а той да стои безучастно? Изпълнен с възмущение, зададе този въпрос на Ерлен.

— Не съм казал и дума за това нито на майка ми, нито на братята ми — увери го Гауте и обърна към него красивото си светло лице.

— Да, но те така или иначе вече знаят — упорито възрази Симон. — След случилото се онази ден у дома искам да изясним въпроса. Имайки предвид, че ти си още дете, Гауте, недоумявам как така баща ти е изненадан от развръзката. Ти си твърде малък, за да те замесва в такива коварни заговори.