Сигрид Унсет - Кръстът

За миг Симон остана заслепен от поразително ясния, лъскав зимен ден. Под последните отблясъци на слънчевата светлина по синьото небе се гънеха позлатените била на планината. Гората се задушаваше в сняг и слана, а земята искреше и блестеше като скъпоценни камъни.

Симон чу гласа на Ерлен:

— Няма да поправим стореното, ако продължим с убийствата. Добри хора, нека разсъдим трезво, та да не проливаме повече кръв. Положението и без това е много сериозно. Баджанакът ми уби човек…

Симон се изравни с Ерлен.

— Симон Андресьон, ти уби племенника ми напълно незаслужено — рече Видар от „Клауфаста“, застанал на вратата.

— Не беше съвсем незаслужено. Видар, бъди сигурен, че няма да се покрия. Готов съм да платя скъпо за нещастието, което ви причиних. Всички знаете къде да ме намерите.

Ерлен поговори още малко със селяните.

— Какво стана с Алф?

Ерлен влезе вътре заедно с останалите.

Симон остана навън. Чувстваше се сконфузен. След малко Ерлен се появи на вратата:

— Хайде, да тръгваме — и пое към конюшнята.

— Мъртъв ли е? — попита Симон.

— Да. Алф, Туралде и Видар също са пострадали, но раните им не са тежки. Огънят е опърлил задника на Холмгайр — досега Ерлен говореше сериозно, но изведнъж избухна в смях. — Сега в бараката вони ужасно на печен дрозд, повярвай ми! Дявол да го вземе, как успяхте да се скарате за толкова кратко време? — удивен попита той.

Едно момче изведе конете им за юздите. Нито Ерлен, нито Симон взеха слуги със себе си на идване към Квам.

Двамата мъже все още държаха мечовете в ръцете си. Ерлен вдигна от земята стиска сено и избърса кръвта от оръжието си. Симон направи същото. После го прибра в ножницата. Ерлен почисти меча си много старателно, а накрая го лъсна с връхната си дреха. След това замахна няколко пъти срещу въображаем противник, а по устните му пробяга усмивка. Явно си спомни нещо. Подхвърли оръжието високо във въздуха, улови го за дръжката и го прибра.

— Ранен си — отбеляза Ерлен. — Хайде да влезем в къщата да те превържем.

Но Симон отвърна, че раните му били дреболия.

— Самият ти кървиш, Ерлен!

— Няма нищо страшно. Раните ми заздравяват бързо. Забелязвал съм, че при по-пълните хора кръвта спира по-трудно. А сега ни предстои да яздим дълго време в студа.

Ерлен взе от селянина в имението мехлем и парцали за превръзки и се погрижи внимателно за Симон, който при схватката беше получил две прободни рани една до друга на лявата си гръд. Първо кървяха доста обилно, но не бяха опасни. Ерлен се беше отървал с драскотина по бедрото си от копието на Бьорн.

— Сигурно ще те боли, докато яздиш — отбеляза съчувствено Симон.

— Копието успя само да пробие кожения панталон, нищо повече — засмя се Ерлен.

Намаза раната си с малко мехлем и я превърза добре, та да не измръзне.

Стегна страшен студ. Преди да слязат от възвишението, където се намираше имението, гърбовете на конете се покриха със скреж, а коженият ширит, който обрамчваше качулките на мъжете, побеля от сняг.

— Бррр — потрепери Ерлен. — Де да можеше вече да сме си у дома! Ще влезем в ей това имение и ти ще признаеш убийството.

— Наложително ли е? — попита Симон. — Нали се разбрах с Видар ис…

— По-добре да го направиш. Съветвам те лично да съобщиш печалната вест, за да не могат да те упрекнат в нищо.

Слънцето вече се скри зад хребета, вечерта бледнееше в сивкавосини отблясъци, но все още беше светло. Яздеха по поречието на поток и покрай брези, необичайно натежали от скреж. Носеше се мирис на мразовита мъгла и гърлата им се свиваха болезнено от нахлуващия студен въздух. Ерлен пуфтеше, изнервен заради мразовитото време, задържало се доста дълго, и заради предстоящото пътуване в студа.

— Да не ти измръзна лицето, Симон? — угрижено погледна Ерлен под качулката му.

Симон разтърка лицето си. Не беше замръзнало, но беше малко пребледнял. Никак не му отиваше, защото едрото му месесто лице беше много загрубяло и червендалесто, а сега бледността го покри със сиви петна и придаде на кожата му нездрав вид.

— Виждал ли си как се събира тор с меч? — пошегува се Ерлен, като избухна в смях при спомена за схватката, наведе се напред на седлото и изимитира движението. — Ама че кадърен шериф! Трябваше да видиш как танцуваше едно време Юлв с меча!

Танц. Симон току-що стана зрител на виртуозното изпълнение на Ерлен Никулаусьон. Непрекъснато виждаше пред себе си и останалите мъже, скупчени до огнището, все едно селяни секат дърва и хвърлят сено. А сред боричкащите се снажната фигура на Ерлен се извисява, той се движи ловко, погледът му реже, замахва с непоколебима ръка, докато танцува сред тях, обмисля бързо всички възможности и борави умело с оръжието.