Сигрид Унсет - Кръстът

— Замълчи! Ерлен, дори не подозираш… Само Бог на небето — прошепна той изплашен и изтерзан — знае какво се крие в човешката душа.

— Така е — кимна сериозно Ерлен. — Всички се нуждаем от милосърдието му. Дано един ден ни съди със снизхождение. Но ние съдим човека според делата му. А аз… аз… Бог да те благослови, Симон!

После двамата не посмяха нито да продумат, нито да помръднат от смущение.

Изведнъж Ерлен отпусна ръка върху коляното си и от камъка на пръстена върху десния му показалец проблесна светъл, остър синкав лъч. Симон знаеше, че Кристин му го подари, след като го освободиха от тъмницата.

— Симон, не забравяй онази стара поговорка: може човек да получи нещо, което е било предопределено за другиго, но няма как да се сдобие със съдбата му.

Симон вдигна рязко глава. По лицето му бавно плъзна гъста червенина, а вените на слепоочията му изпъкнаха като тъмни, усукани струни.

Ерлен хвърли поглед към него, но побърза да отмести очи. И той се изчерви. По смуглата му кожа се разля необикновено ефирна, почти девича руменина. Изглеждаше плах и объркан, а устните му се разтвориха като на дете.

Симон се изправи отривисто и тръгна към леглото.

— Предполагам, ще предпочетеш да легнеш от външната страна — той се мъчеше да говори спокойно и овладяно, но гласът му се разтрепери.

— Както ти е по-удобно, за мен няма значение — примирено отговори Ерлен и се изправи. — А огъня? — промърмори той. — Да го заровя ли? — започна да засипва жарта с пепел.

— Да, зарови го и си лягай.

Сърцето на Симон блъскаше като лудо в гърдите и въздухът едва му стигаше да говори.

В тъмнината Ерлен се промъкна до леглото безшумно като сянка. Отметна кожите в долната част и се мушна в постелята съвсем тихо, както горските зверове се скриват в хралупите си. Симон имаше чувството, че присъствието на другия мъж го задушава.

Всяка година Симон Андресьон канеше гости на пиршество в седмицата след Великден. Хората идваха на третия ден след празничната литургия и оставаха в дома му до четвъртък.

Кристин никак не харесваше тези гуляи. Симон и Рамборг обаче обичаха да се шегуват, че колкото повече шум и глъчка вдига компанията, толкова по-голяма става забавата. Затова Симон винаги подканяше гостите да доведат и своите деца, и слугите с техните деца, та да се съберат възможно повече хора. Първия ден обикновено цареше спокойна атмосфера. Разговаряха само важните особи и възрастните, а младите слушаха, ядяха и пиеха. Малките деца си играеха другаде. Но на втория ден домакинът още от ранни зори тръгваше сред младежите, ергените и децата и ги подканяше да пият и да се забавляват. За кратко шегите ставаха дръзки, дори невъздържани. Жените и момите се спотайваха на групи из ъглите и се кискаха в шепите си, готови всеки миг да побягнат от стаята, а по-знатните госпожи отиваха в гостната на стопанката, където майките обикновено прибираха най-малките деца, за да ги спасят от данданията.

Една от най-любимите игри на мъжете беше да организират подобие на тинг. Четяха призовки, подаваха жалби и оповестяваха разрешения и глоби, но участниците трябваше да изговарят думите неразбрано. Аудюн Турбергсьон се беше научил да казва наизуст писмото на крал Хокон до търговците в Бьоргвин: какви мъжки панталони да купуват, каква кожа да слагат на женските обувки; от кои занаятчии да вземат мечове, големи и малки щитове. Аудюн сливаше думите и ги объркваше така, че се получаваха двусмислени и цинични изрази. Тази игра винаги завършваше по един и същи начин: накрая никой не внимаваше какви ги плещи. От дете Кристин си спомняше, че баща й не понасяше гостите да вземат на подбив Църквата или богослужението, но иначе се забавляваше, докато се надпреварваха да скачат върху масите и пейките и да викат през смях всякакви неприлични глупости, които не подобават на аристократи.

Симон обичаше най-много игрите, в които завързваха очите на един от гостите и го караха да търси нож в пепелта или двама трябваше да извадят с уста парчета меден сладкиш от голяма паница с бира. Междувременно останалите правеха всичко по силите си да ги разсмеят, затова двамата участници пръскаха бира навред. В друга разновидност на играта някой вадеше със зъби пръстен от тава с брашно. Стаята заприличваше на кочина.

Тази година времето на Великден се случи много хубаво. В срядата още от ранни зори грейна слънце и се стопли. Веднага след закуската всички излязоха на двора.