Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин стоеше като попарена. Продължаваше да брани с ръце сина си от гнева на бащата. Но в главата й спомените веднага се подредиха и се оформи предположение: през пролетта, когато двамата сродници продадоха на манастира в Нидархолм морската къща на Лавранс на остров Вейой, Ерлен взе печата на Симон при себе си, макар и законът да не го позволяваше. Ерлен го показа на Кристин и отбеляза, че Симон би могъл да си позволи и по-фино гравиран печат. Тримата синове на Андрес си поръчали печати по образеца на бащиния, само надписите се различавали. Печатът на Юрд обаче бил много по-красиво изписан.

Освен това Ерлен й донесе сърдечни поздрави от Юрд и двата пъти, когато се връща от юг. Тогава Кристин се изненада, че съпругът й е гостувал на Юрд в „Дюфрин“, защото двамата мъже се запознаха на сватбата на Рамборг и оттогава не се бяха виждали. Но сега съобрази, че Юлв Саксесьон, който участваше в заговора срещу краля, е шурей на Юрд Андресьон.

— Объркал си се, Гауте — категорично отсече Симон.

— Симон! — Кристин инстинктивно хвана мъжа си за ръката. — Не забравяй, че и други мъже имат подобен на твоя печат.

— Мълчи! И ти ли започваш!

Ерлен дръпна ръката си с печален стон и се втурна към конюшнята. Симон хукна след него:

— Ерлен, и брат ми ли е замесен?

— Прати да повикат слугите и тръгвайте след мен — извика Ерлен на съпругата си.

Симон го настигна на вратата на конюшнята и сграбчи ръката му:

— Попитах те нещо. И Юрд ли е замесен?

Ерлен не отговори и се опита да се отскубне. По мъртвешки бледото му лице се четеше решимост.

— Ерлен, кажи ми. Брат ми участва ли в заговора?

— И ти ли искаш да опиташ силата на меча ми? — изръмжа Ерлен.

Симон видя, че докато се карат, събеседникът му целият трепери.

— Не, не искам. Много добре го знаеш — пусна го и се подпря безсилен на вратата. — Ерлен, моля те в името на Бога, кажи ми дали брат ми е замесен!

Ерлен изведе Черньо и Симон се видя принуден да се отмести от вратата. Услужлив ратай донесе седлото и юздата. Стопанинът ги взе от ръцете му и го отпрати. Подаде ги на Ерлен.

— Сега можеш да ми признаеш! — вече сам не знаеше защо го моли така горещо, все едно проси пощада за живота си. — Ерлен, отговори ми! Заклевам те в раните Христови. Кажи ми истината, човече!

— Продължавай да си мислиш, каквото искаш — тихо отсече Ерлен.

— Но аз не си мисля нищо…

— Пределно ясно ми е какво ти мина през ума.

Ерлен се метна на седлото. Симон хвана оглавника на коня и животното започна да се мята неспокойно.

— Пусни го или ще препусна с теб — предупреди го Ерлен.

— Тогава ще попитам Юрд. Още утре ще тръгна на юг. За бога, Ерлен, кажи ми…

— Е, той сигурно ще ти отговори — подигравателно рече Ерлен и заби шпори в хълбоците на коня, а баджанакът му отскочи встрани.

Ездачът напусна имението.

На двора Симон срещна Кристин, стегната за път. Редом до нея вървеше Гауте и носеше сандъка с дрехите. Рамборг беше излязла с тях.

Момчето погледна за миг свако си с изплашени и объркани очи. После отново сведе глава. Кристин обаче впери дръзко поглед в Симон. Големите й очи бяха потъмнели от мъка и гняв.

— Как можа да допуснеш, че Ерлен би постъпил толкова подло с теб!

— Нищо не съм допуснал — кипна Симон. — Според мен това хлапе дрънка нелепи глупости.

— Симон, не желая да ме изпращаш — промълви Кристин.

Личеше си колко оскърбена и тъжна се чувства.

Вечерта, когато Симон остана насаме с Рамборг и започнаха да се приготвят за сън, а дъщерите им вече спяха в другото легло, стопанката внезапно попита:

— Ти нищо ли не знаеше за това, Симон?

— Не. А ти? — разтревожи се той.

Останала по риза и долна фуста, Рамборг се приближи и застана до пламъка на свещта върху масата.

Беше пуснала косите си и къдриците обрамчваха лицето й.

— Не знаех нищо със сигурност. Просто предполагах, Хелга започна да се държи странно — чертите на лицето й се изкривиха в опит за усмивка, но тя потреперваше, сякаш зъзне от студ. — Често повтаряше, че в Норвегия ще настъпят по-различни времена. Аристократите щели да се сдобият с привилегии като в другите страни — по лицето й отново се изписа трескава, конвулсивна усмивка. — Щели пак да ги наричат рицари и барони. А после забелязах колко ревностно приемаш каузата им. Нямаше те у дома почти цяла година. Не намери начин дори да дойдеш при мен в „Рингхайм“ и ме повери на грижите на чужди хора, докато носех детето ти. Предположих, че си се досетил. Няма как да е замесен само Ерлен…