Сигрид Унсет - Кръстът

Симон се мушна под завивката. Колкото и да обръщаше възглавниците, все му миришеха на риба. Затова се надигна на лакът.

Мислите му отново се завъртяха в познатия порочен кръг. През последните дни тъпчеше на едно място като вързано за ограда говедо.

Дори и Ерлинг Видкюнсьон да е знаел, че ако Ерлен проговори, ще съсипе благополучието на Юрд и Гюдмюн Андресьон, този факт не хвърляше сянка върху упоритите опити на Симон да си извоюва застъпничеството на рицаря от Бяркьой. По-скоро обратното: всеки човек е длъжен да подкрепя родните си братя, а ако се наложи — и да умре с тях. И все пак на Симон му се искаше да има отговор на въпроса дали Ерлинг е знаел за участието на братята му в заговора. Симон претегляше аргументите за и против това предположение. Невъзможно е Ерлинг изобщо да не е подозирал, че се готви бунт. Но какво точно е знаел… Юрд и Юлв определено нямаха представа дали рицарят е разбрал за участието им в заговора. Ала Симон ясно си спомняше как Ерлинг го посъветва да потърси помощта на синовете на Хафтур, защото техните приятели имали основателна причина да се страхуват. Синовете на Хафтур се падаха братовчеди на Юлв Саксесьон и на Хелга. Колко близко до ума!

Но дори и Ерлинг Видкюнсьон да е разтълкувал посещението на Симон като опит да спаси родните си братя, това не опорочаваше саможертвата му. А може и Ерлинг да се е досетил, че Симон се намира в пълно неведение относно опасността, надвиснала над братята му. Освен това пред Стиг Симон изрази непоколебимата си увереност в стоицизма на Ерлен. Не допускам да проговори, подчерта тогава той.

А явно е трябвало да се боят от невъздържаната уста на Ерлен. Той беше от мъжете, които могат да изтърпят изтезания и затвор, без да обелят дума, а после да издадат тайната си по невнимание. Никой не би се учудил…

При все това Симон беше убеден, че Ерлен не би сторил подобно нещо. Той млъкваше като камък всеки път, когато разговорът тръгнеше в тази посока именно защото се опасяваше да не се изкуши да каже нещо необмислено. Ерлен изпитваше силен, детински страх от вероятността да предаде нечие доверие. Детински, защото с любовните си похождения той осуети цялото начинание, но не смяташе, че този факт хвърля сянка върху честта му. Би могло да се случи и на най-добрия, така разсъждаваше Ерлен. Докато си държи устата затворена, името му остава неопетнено, а доверието на хората — оправдано. Симон забелязваше колко ревниво пази Ерлен доброто си име, каквото и да разбираше той под понятията „чест“ и „достойнство“. Заради съратниците си Ерлен рискува живота си и изгуби честта и имуществото си. Само при мисълта, че с невъздържаните си приказки синът му ще разкрие неколцина от съучастниците му пред най-близкия им роднина, макар и по начин, който не ги застрашава, Ерлен изпадна в неконтролируемо отчаяние и гняв.

Пред всички мъже, взели участие в начинанието, Ерлен се бе заклел на разпятието, че ще се жертва заради тях и няма да ги издаде, ако нещо се обърка. Едва ли е очаквал зрели, разумни мъже да разчитат на такова обещание. Сега, след като научи всички подробности около заговора, Симон възприемаше тази клетва направо за смехотворна. Ерлен беше готов да търпи, докато му чупят пръстите един по един, за да удържи на дадената дума, докато тайната се намираше в ръцете на десетгодишно момче именно по негова вина. А заслугата Сюнива Улавсдатер да получи съвсем оскъдни сведения за бунта също не беше негова. Как да разбереш такъв човек…

А колкото до скверната мисъл, която му вмениха Ерлен и Кристин, Господ сам ще отсъди, но когато Гауте съобщи, че е видял печата му под предателското писмо, това беше най-логичното обяснение. Двамата съпрузи от „Йорун“ явно не си спомняха, ала Симон знаеше доста неща за Ерлен Никулаусьон и имаше сериозни основания да се усъмни в честността му. Явно Кристин и мъжът й отдавна бяха забравили, че Симон ги изненада и узна най-унизителните подробности от моралното им падение.

Нямаше никакъв смисъл да се срамува от несправедливото обвинение, което отправи на Ерлен само наум. Бог му е свидетел, Симон не искаше да мисли нищо лошо за Ерлен. Съмнението го натъжи и огорчи, но той съзнаваше колко нелепо е да подозира Ерлен в подобна измяна. Симон щеше да отхвърли мисълта и без намесата на Кристин. С появата на съмнението, че Ерлен е злоупотребил с печата му, Симон усети колко абсурдно звучи това. Ерлен никога не бе постъпвал безчестно преднамерено или със зъл умисъл.