Сигрид Унсет - Кръстът

По едно време имението се озова за кратко в ръцете на верния васал на крал Хокон Хоконсьон Ерлен Елдярн в района на Агдер. Открай време Йеслингите таяха неприязън към крал Свере и потомството му, та затова подкрепиха херцог Скюле в брожението му срещу крал Хокон. Но после Ивар-младши си възвърна „Сюнбю“, като се уговори с Ерлен Елдярн да му даде други земи в замяна и омъжи за него най-голямата си дъщеря Гюдрюн. Синът на Ивар, Трун, не беше голяма гордост за рода си, но четиримата му синове станаха хубави, смели мъже, спечелиха си много приятели и хората им съчувстваха от цялото си сърце, задето им отнеха имението на прадедите им.

А преди Ивар да напусне долината, се случи нещастие, което разпали още повече хорското съжаление и възмущение срещу несправедливата участ, сполетяла потомците на Йеслинг. Гюторм не беше женен, но младата съпруга на Боргар остана да го чака в „Сюнбю“. Дагни Бярнесдатер поначало беше малко плиткоумна и за капак на всичко непрекъснато демонстрираше колко силно обича мъжа си. Боргар Трунсьон беше красавец, но нямаше морални задръжки. Година след като той избяга от страната, Дагни се хвърли в дупка в леда на езерото във Воге. Представиха го като нещастен случай, но всички се досетиха, че скръбта и тъгата по Боргар са й отнели и малкото останал й ум. След трагичната си кончина простодушната, мила и красива млада жена предизвика всеобщо и искрено съчувствие. Хората насочиха накипелия си гняв срещу Ерлен Никулаусьон, който донесе всички тези беди на най-свестните в околността, и си спомниха как постъпи той с дъщерята на Лавранс Бьоргюлфсьон, преди да се ожени за нея. Нали и Кристин беше потомка на род на Йеслинг по майчина линия.

Сипор, новият стопанин на „Сюнбю“, се сблъска с хорската неприязън, макар и да нямаше в какво да го упрекнат. Но Сигюр идваше от Агдер, а баща му, Ерлен Елдярн, си беше спечелил безброй врагове в южната част на страната. Кристин и Рамборг не познаваха братовчед си. Симон го видя веднъж: Сигюр беше близък роднина на синовете на Хафтур, а те — сродници на Хелга Саксесдатер, съпругата на Юрд Андресьон. Понеже в момента нещата бяха доста заплетени, Симон отлагаше срещата със Сигюр. Не му се ходеше в „Сюнбю“. Преди със синовете на Трун го свързваше добро приятелство. Всяка години Рамборг и жените на Ивар и Боргар си ходеха на гости. Освен това Сигюр Ерленсьон беше доста по-възрастен от Симон — наближаваше шейсет.

Според Симон преместването на Ерлен и Кристин в „Йорун“ предизвика толкова много неприятности, че женитбата на техния иконом, макар и да не можеше да се нарече голямо събитие, се оказа достатъчна да утежни положението им. Обикновено Симон не притесняваше жена си със своите трудности или неуспехи, но сега не успя да се въздържи и сподели с Рамборг мнението си по въпроса. За негова приятна изненада съпругата му прецени ситуацията много зряло и се постара да намери решение.

Рамборг много по-често гостуваше на сестра си в „Йорун“ и преодоля неприязънта си към Ерлен. По Коледа, когато се срещнаха пред църквата след празничната литургия, Рамборг целуна не само Кристин, но и зет си. Преди тя постоянно иронизираше безжалостно чуждоземните му маниери — да речем, навика му да целува тъща си за поздрав.

Докато гледаше как Рамборг обвива с ръце врата на Ерлен, Симон се поколеба дали да не направи и той същото с Кристин. Но нещо го спря. Така и не успя да възприеме обичая да целува жените в семейството си. Когато служеше в кралския двор като паж, реши да поздравява така майка си и сестрите си, но у дома посрещнаха целувките му със смях и той се отказа.

На коледното тържество във „Формо“ Рамборг настани съпругата на Юлв Халдуршон на видно място на трапезата. Оказа голяма чест и на двамата, както се полага на младоженци. Месец след Коледа Рамборг дори помогна на Яртрюд по време на раждането.

Съпругата на Юлв роди два месеца по-рано от очакваното мъртво момче и съвсем се отчая. Ако можеше да предположи какво ще се случи, нямаше да се омъжи за Юлв. Но станалото — станало. Вече нямаше какво да се направи.

Никой не знаеше какво е мнението на Юлв Халдуршон. Той не коментираше.

През седмицата преди средата на постите Ерлен Никулаусьон и Симон Андресьон поеха на юг към Квам. Няколко години преди смъртта си Лавранс купи в района заедно с още двама-трима селяни малко стопанство. Сега хората, които имаха право да го откупят, защото родът им дълго време бе притежавал тези земи, пожелаха да се възползват от тази възможност. Съществуваше обаче неяснота по въпроса дали, когато Лавранс е купил имота, роднините на продавачите са се позовали на законовите си права и са поискали да им предложат цена, на която да откупят имота. След смъртта на Лавранс и подялбата на имуществото му наследниците не обсъждаха кой ще получи стопанството в областта Квам и още няколко по-дребни имота, защото в документите, удостоверяващи правото на собственост, имаше спорни текстове и Ерлен и Симон се опасяваха да не се стигне до съдебен процес. Досега сестрите си поделяха доходите от тези земи. Симон и Ерлен дойдоха в Квам, за да представляват съпругите си.