Сигрид Унсет - Кръстът

Ерлен скочи от мястото си и понечи да отмести детето, но Юлвхил се вкопчи в него и увисна на ръката му, докато той с леки стъпки и грациозна походка се приближаваше към Симон да го поздрави. Детето продължи да хленчи и двамата мъже не си чуваха приказката.

С малко груб тон Симон я накара да последва слугините в готварницата. Тъкмо щели да слагат масата. Момичето понечи да му възрази, но той я хвана здраво за ръката и я отскубна от Ерлен.

— Ето! — Ерлен извади от устата си парче смола и го мушна в устата на детето. — Вземи го, Юлвхил с цъфтящи от здраве бузи! Тази твоя дъщеря няма да стане послушна като Арнерд — обърна се той през смях към Симон, докато малката излизаше от стаята.

Симон не се стърпя и разказа на съпругата си колко зряло е приела Арнерд въпроса с женитбата си. Но той нямаше намерение да разпространяват новината в „Йорун“. Не го очакваше и от нея, а и нали Рамборг не харесваше Ерлен. Освен че никак не му се нравеше, дето тя е проявила безотговорност, като е казала на сестра си и зет си за годежа на Арнерд, на Симон му стана неприятно, когато забеляза как малката Юлвхил е луда по Ерлен, и тя като повечето жени…

Стопанинът поздрави и Кристин с добре дошла. Тя седеше в ъгъла до стената с огнището, сложила Андрес в скута си. Малкият се привърза към леля си много силно, защото тя се грижеше за него, докато той се възстановяваше от болестта си през есента.

Симон се досети, че двамата са дошли по работа. Ерлен не идваше често във „Формо“. Той безспорно се справяше отлично с неловката ситуация след скарването им в странноприемницата в Осло. Ерлен се стараеше да избягва Симон, но двамата все пак се срещаха, за да не тръгнат слухове, че са се скарали. Затова се отнасяха един към друг като първи приятели. Ерлен не говореше много и проявяваше сдържаност в компанията на Симон, но по своя непринуден и естествен начин.

Когато отнесоха храната и сервираха бира, Ерлен отвори дума за причината да дойде във „Формо“:

— Сигурно ще те изненадам, Симон, като ти кажа, че сме тук да те поканим на сватба.

— Шегуваш ли се? В дома ти няма хора на възраст за женене.

— Зависи от гледната точка. Ще женим Юлв Халдуршон…

Симон се плесна по бедрата:

— Не може да бъде! Сега остава воловете ми да се отелят по Коледа!

— Само не сравнявай Юлв с вол — засмя се Ерлен. — Вече достатъчно беди му се струпаха на главата, след като се разбра, че е поизбързал…

Симон подсвирна.

— Направо не повярвах на ушите си, когато вчера синовете на Хербранд от „Медалхайм“ се изправиха пред мен с настояването Юлв да се ожени за сестра им.

— Децата на Хербранд Рембас? Трябва да са съвсем млади момчета, а сестра им едва ли е подходяща за Юлв…

— На двайсет години е. А Юлв наближава петдесет — сериозно отвърна Ерлен. — Симон, и сам се досещаш, че семейството на Рембас възприема брака с Юлв за доста неблагоприятна сделка. Но избират по-малката от двете злини. Юлв все пак е рицарски син и заможен мъж. Не му се налага да се прехранва като слуга в чужда къща. Дойде с нас в „Йорун“, защото предпочете да живее сред роднините си, вместо да остане в имението си в Скаун след всичко случило се в „Хюсабю“.

Ерлен помълча. Лицето му, макар и колебливо, си остана красиво. После подхвана:

— Сега двамата с Кристин имаме намерение да отпразнуваме сватбата на Юлв като на роден брат. С Юлв се разбрахме следващата седмица да тръгнем на юг и да предложим брак на девойката от „Медалхайм“. Нужно е все пак да спазим някакво благоприличие. Затова ми се ще да те помоля нещо, Симон. Зная колко много ти дължа. Хората от околността не харесват Юлв, а теб те величаят. Малцина биха могли да се мерят с теб, а аз… — Ерлен вдигна рамене и се позасмя. — Ще ни направиш ли тази услуга да дойдеш с нас като сватовник на Юлв? Двамата с него се знаем от деца — умолително поясни Ерлен.

— Разбира се! — възкликна Симон, поруменял от смущение и разнежен от откровенията на Ерлен. — С радост ще направя всичко по силите си, за да помогна на Юлв Халдуршон.

Досега Кристин седеше с Андрес в ъгъла. Малкият искаше най-после да го съблекат и тя се доближи до двамата мъже на светло с детето на ръце. Андрес беше увиснал на врата й.

— Много мило от твоя страна, Симон — промълви тя и му протегна ръка. — Всички сме ти благодарни за добрината.

Симон пое за миг ръката й, без да я стиска.

— Няма защо, Кристин. Винаги съм харесвал Юлв и ще му помогна с удоволствие.

Симон посегна към детето, но Андрес реши да си придаде важност, ритна баща си с малките си боси крачка, засмя се и се сгуши в Кристин.