Сигрид Унсет - Кръстът

Андрес не пророни дума, но видимо грохна като отсечен. Все още се случваше в просъница Симон да се сети за лицето на баща си в онзи миг и страшният спомен да го изтръгне от леката дрямка. Баща му се люлееше на стола с клюмнала глава, а Юрд стоеше до него с ръка върху ръкохватката, леко пребледнял, със сведен поглед.

— Слава богу, че Сигрид няма да е тук, когато се разчуе. Най-добре наистина да стои при вас двамата с Халфрид — отбеляза Юрд, след като останаха сами.

Само тогава Юрд се стърпя да не изтъкне превъзходството на съпругата си над другите жени.

Симон забеляза как Юрд сякаш повехна и залиня, откакто се ожени за Хелга Саксесдатер.

Когато двамата бяха сгодени, Юрд не споделяше много, но след всяка среща с годеницата си сияеше от красотата й и Симон направо не можеше да се начуди на брат си.

— И преди я бях виждал — призна Юрд, — но не съм разговарял с нея. И през ум не ми е минавало, че роднините на толкова богата и красива жена ще я дадат на мъж като мен.

Като млад Симон се гордееше с удивителната хубост на Юрд. Големият му брат притежаваше особен, подкупващ чар. От външността на нежния и мълчалив млад мъж лъхаше доброта, изтънчена душевност, смело и благородно сърце. След като се ожени за Хелга Саксесдатер, той вече не беше същият…

Юрд поначало не беше по приказките, но двамата братя бяха непрекъснато заедно, а Симон говореше и за двамата. Беше словоохотлив, съобразителен, дружелюбен, винаги готов за разпивка и шеги, за лов и надбягване с коне. Симон имаше куп другари за всякакви младежки лудории, и то до един, мили и скъпи. По-големият му брат винаги го следваше. Говореше малко, но придружаваше думите си с очарователната си сдържана усмивка и така оскъдните му слова придобиваха още по-притегателна сила.

Сега Юрд мълчеше като заключен сандък…

През онова лято, когато Симон се прибра във „Формо“ и съобщи решението си да развали годежа си с Кристин Лаврансдатер с нейно съгласие, видя в очите на Юрд, че брат му се е досетил какво се е случило. Симон обича годеницата си, но някакво събитие, което го е попарило и разгневило, го е принудило да се откаже от правото си да се ожени за нея, съобрази Юрд. Полугласно посъветва баща си да зачете желанието на двамата млади, ала не загатна и с дума пред Симон какво си е помислил. В онзи миг Симон имаше чувството, че любовта към брат му достигна връхната си точка, и от цялото си сърце изпита благодарност за проявената деликатност.

Симон искаше да се радва, задето се прибира у дома си. По пътя се отби при приятели в долината, погостува им, повесели се с тях, а те оседлаваха конете си и поемаха с него към следващото имение с общи приятели. Нямаше сняг и се яздеше много леко и приятно…

Последната отсечка изминаха в сумрак. Смелостта, която Симон набра от бирата, се изпари. Слугите му разговаряха весело на висок глас, но запасът на господаря откъм смях и шеги явно се бе изчерпил. Симон изглеждаше изморен.

Когато пристигна във „Формо“, Андрес тръгна по петите му, а Юлвхил обикаляше около дисагите му. Чудеше се дали й е донесъл подаръци. Арнерд сложи бира и храна на масата, а стопанката седна до Симон, докато вечеряше, и го разпита за новини. После децата си легнаха, Симон взе Рамборг на коленете си и й предаде поздрави от роднини и познати.

Струваше му се срамота и липса на мъжество да недоволства от живота си…

На следващия ден Арнерд влезе в колибата на Семюн, за да донесе на баща си храна. Симон прецени, че му се удава подходяща възможност да обсъди с дъщеря си женитбата й. Съобщи й за разговора си с хората от „Айкен“.

Не, Арнерд не е красавица, помисли си бащата. Погледна младото момиче. Дъщеря му беше ниска, набита, с дребно, грубовато бледо лице. Сивкаворусата й коса, доста рунтава, се спускаше по гърба й на две дебели плитки, но над челото изглеждаше разрошена и в очите й падаха сплъстени кичури. При това Арнерд имаше навика непрекъснато да я приглажда назад.

— Ще стане, както кажеш, татко — отвърна тя, след като Симон й обясни.

— Зная, че си послушно дете, но искам да чуя какво мислиш ти по въпроса.

— Нищо, нищо. Ти ще решиш, татко.

— Арнерд, нищо не ми пречи да почакам още няколко години, та да поживееш на спокойствие, без отговорност за деца, без грижи и домакинство, каквито имат омъжените жени. Но може ти да искаш да имаш собствен дом и да станеш самостоятелна стопанка.

— Не бързам толкова — усмихна се момичето.

— Когато се омъжиш за мъжа от „Айкен“, богатите ти роднини ще ти бъдат съседи. А нали знаеш какво казват хората: гол е задникът на онзи, дето няма брат — той забеляза слабото пламъче в очите на дъщеря си и прикритата й усмивка. — Говорех за чичо ти Юрд — поясни малко смутен бащата.