Сигрид Унсет - Кръстът

Беше излишно Симон да се ядосва заради съдбата на брат си. Нямаше смисъл и да страда заради Юрд. Но всеки път, когато се прибереше в бащиното си имение и видеше как стоят нещата, Симон се измъчваше ужасно и си тръгваше с болезнено свито сърце.

Благосъстоянието в „Дюфрин“ се увеличаваше. Шуреят на Юрд, Юлв Саксесьон, понастоящем се ползваше с безрезервната подкрепа и покровителството на краля. Юлв привлече Юрд Андресьон в кръга на най-влиятелните и привилегированите мъже в страната. И все пак Симон не харесваше този човек, а доколкото виждаше, и Юрд не му симпатизираше особено, при все че преглъщаше нежеланието си и вървеше по пътя, отреден му от съпругата му и нейния брат, само и само да има мир у дома.

Не само Хелга Саксесдатер — същински дявол — тормозеше Юрд. Принос имаха и двамата му синове. Саксе, най-големият, вече навърши шестнайсет. Кажи-речи всяка вечер слугата му се виждаше принуден да го носи в леглото мъртвопиян. Сигурно Саксе вече приличаше на развалина. Очакваше се алкохолът да го погуби, преди да е достигнал зряла възраст. Нямаше да е голяма загуба: из околността му се носеше лоша слава на самохвалко и грубиян. Саксе беше любимец на майка си, а Юрд обичаше най-много изтърсака в семейството, Юн. По характер малкият имаше заложби да се превърне в гордост за бащиния си род, но само да не беше… Така де, в него имаше нещо уродливо, раменете му бяха твърде високи, вървеше прегърбен. Освен това страдаше от вътрешна болест: стомахът му не понасяше друга храна, освен чорба от булгур и хляб…

В чувството за принадлежност към роднините си Симон Андресьон винаги намираше тайно убежище, когато собственият му живот му се струваше… нерадостен, да речем. Несгодите му като че ли ставаха по-незначителни, стига да можеше да се утеши с успехите и късмета на братята и сестрите си. Ако в „Дюфрин“ се беше запазила атмосферата отпреди смъртта на баща му — пропита със спокойствие, задоволство и благополучие — Симон смяташе, че това би облекчило спотаеното му безпокойство. Сякаш някъде дълбоко в пръстта и мрака жизнените корени на децата на Андрес Гюдмюнсьон бяха неразривно преплетени. Ако удареха един от тях, всички усещаха болката, разпространяваща се по тялото му.

Преди Симон и Юрд винаги бяха здраво свързани. Сега Симон се питаше дали брат му все още се чувства така.

Симон изпитваше най-силна обич към най-големия си брат и към Сигрид. Помнеше как като дете се захласваше по сестра си и му се струваше, че непременно трябва да направи нещо, за да й покаже любовта си. Затова започваше да я дразни, да я подкача и ядосва. Дърпаше й плитките и щипеше ръцете й, защото се стесняваше да изрази по друг начин братската си обич. Така, като я дразнеше, Симон си осигуряваше начин без свян да й подари всичките си скрити лакомства, да я взема със себе си, когато строи мелници в потока, да й прави имения и да дялка за нея флейти от върба през пролетта.

В съзнанието му като дамга се запечата мъчителният спомен за деня, в който научи за сполетялото я нещастие. Цяла зима я гледаше как скърби и е на път да се поболее от мъка за починалия си годеник, но не се досети какво друго се случва с нея. Една неделя в началото на пролетта той стоеше на чардака в „Манвик“ и се ядосваше на жените, задето се бавят. На двора конете вече бяха оседлани за църква, а слугите отдавна ги чакаха. Накрая Симон се разгневи и влезе в къщата. Сигрид още не беше станала. Изненадан, я попита болна ли е. Халфрид, седнала на края на леглото, вдигна очи, а по благото й бледо лице премина трепет:

— Да, не й е добре. Бедничката! Но според мен се бои повече от теб и от роднините ви. Пита се как ли ще го приемете….

Сигрид нададе пронизителен вик и се хвърли в прегръдките на Халфрид. Обгърна раменете й с тънките си голи ръце и се вкопчи в нея. Симон изтръпна. Викът на сестра му го прониза до мозъка на костите, сякаш кръвта се отдръпна от сърцето му и то посърна. По вените му се разля нейната болка и срам от постъпката й и Симон изгуби присъствие на духа. После го връхлетя страхът, обляха го потни вълни… Как ще постъпи баща им с грешницата?

Обзет от неописуем ужас каква ще бъде реакцията на Андрес, Симон пътуваше през труднопроходимите пътища към областта на река Раума. По едно време слугата му — в пълно неведение каква е причината за тревогата на господаря му — започна да го взема на подбив, задето слиза от коня толкова често. Макар отдавна зрял мъж, Симон толкова се боеше от срещата с баща си, че получи стомашно разстройство.