Сигрид Унсет - Кръстът

Симон слушаше как двамата си говорят, докато с Ерлен обсъждаха паричното състояние на Юлв. Андрес не спираше да се смее доволно, защото Кристин го забавляваше с всякакви детски песни и залъгалки. Тя също се смееше с дълбок, гърлен, нежен и ласкав глас. Веднъж Симон погледна към тях: Кристин беше направила стълба от пръсти, а пръстчетата на малкия лазеха нагоре по нея. После Кристин сложи детето в люлката и седна до Рамборг. Двете сестри започнаха да разговарят шепнешком.

След като си легнаха, Симон се замисли. Наистина харесваше Юлв Халдуршон. А от онази зима, която двамата прекараха в Осло, мъчейки се да помогнат на Кристин, Симон чувстваше, че помежду им се е изградила приятелска връзка. Възприемаше Юлв като равен, син на знатен мъж. Фактът, че Юлв несправедливо беше лишен от всички права в бащиния си род, защото е заченат в прелюбодеяние, подтикваше Симон да се отнася още по-внимателно към него. Като баща на момиче със съдбата на Юлв Симон таеше надежда Арнерд да се омъжи и да живее добре. Но иначе на Симон не му се щеше да се забърква в уреждане на брак между възрастен мъж и съвсем младо момиче. Е, какво го засяга всичко това, щом Яртрюд Хербрандсдатер се е поддала на плътската съблазън по време на летния тинг. Симон нямаше кръвна връзка със семейството й, а Юлв се падаше близък роднина на баджанака му.

Рамборг сама предложи на Кристин да й помогне в подготовката за сватбата и при поднасянето на храната. Този неин жест зарадва Симон. Щом се появеше случай, Рамборг не посрамваше знатния си род. Да, беше много добра жена…

В „Йорун“ отпразнуваха сватбата на Юлв Халдуршон богато и пищно в деня след празника на света Екатерина, някъде в края на ноември. Симон Андресьон се погрижи да присъстват много гости. Двамата с Рамборг имаха много приятели в околността. На тържеството дойдоха двамата свещеници от църквата „Свети Улав“, а отец Айрик освети къщата и постелята на младоженците. Това се смяташе за голяма чест, защото старецът пееше само на големи празници в храма и посещаваше домовете единствено на най-любимите си духовни чеда, над които е бдял години наред. Симон прочете писмото за сватбения подарък на Юлв към невестата, а на трапезата Ерлен се обърна към роднината си с хубави думи. Рамборг заедно със сестра си надзираваше лично кога поднасят ястията на гостите и присъства на ритуалното разсъбличане на булката на втория етаж.

И въпреки всички усилия на тържеството не настана веселие. Младоженката произлизаше от стар и уважаван род в долината. Нямаше как роднините й да са доволни от този брак. Тя беше принудена да се примири с женитбата за другоселец, който служи в чуждо имение, пък било то на негов роднина. Синовете на Хербранд гледаха пренебрежително и на произхода на Юлв — син на богат рицар и неговата слугиня, — и на роднинството му с Ерлен Никулаусьон.

И младоженката показала недоволството си. Съвсем плахо Кристин разказа на Симон — той дойде по работа в „Йорун“ няколко седмици след сватбата — впечатленията си от Яртрюд. Младата невеста непрекъснато натяквала на съпруга си да се преместят в стопанството му в Скаун. През сълзи обяснявала на Юлв колко ужасно й се струва някой ден да наричат сина й отроче на слуга. Юлв я изслушал мълчаливо. Младоженците разполагаха с къщата, известна като дома на иконома, защото Юн Айнаршон някога бе живял там, преди Лавранс да купи цялото имение „Лаугарбрю“ и Юн да се премести. Но на Яртрюд това название на новия й дом никак, не й допаднало, сподели Кристин. Освен това се ядосвала, задето се налагало да държи добитъка си в обора на стопанката, защото се опасявала да не я сметнат за нейна слугиня. Кристин разбираше тревогите й и реши да направят отделен обор за дома на иконома, ако Юлв не се премести с жена си в Скаун. Според стопанката именно това беше най-разумното решение. Юлв вече не беше толкова млад и трудно щеше да свикне с новия си живот като семеен мъж, но малка промяна в обстановката би могла да му се отрази добре.

Симон се съгласи с Кристин. Юлв не успя да се приобщи към хората от долината. Непрекъснато говореше подигравателно за навиците им. Макар и да беше много съвестен и предприемчив земеделец, Юлв не притежаваше нужните качества да се справя с условията в новия си дом. През есента развъждаше повече добитък, отколкото можеше да изхрани през зимата. А когато през пролетта говедата започваха да измират едно след друго, той се виждаше принуден да ги заколи, защото измършавяваха. Тогава се гневеше и се оправдаваше, че не е свикнал с тукашния земеделски обичай да добавят дървесна кора в оскъдния фураж още от празника на светите апостоли Петър и Павел.