Сигрид Унсет - Кръстът

Здесь есть возможность читать онлайн «Сигрид Унсет - Кръстът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Емас, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръстът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръстът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението „Хюсабю“ и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я изправя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него…
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Кръстът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръстът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Юлв размени няколко думи с монахинята, но Кристин не разбра какво си казаха. Поиска да вдигне ръка и да избърше очите си, ала силите не й стигнаха. Дланта й остана отпусната върху гърдите. Ръката й се струваше ужасно тежка, а костите я боляха. Сякаш пръстенът още стоеше на пръста й. Главата й се замая. Изпитваше силна потребност да разбере дали са свалили пръстена от ръката й, или е сънувала. Вече не беше сигурна кое от случилото се през нощта е истина и кое — сън: детето в гроба, черното море с бързите леки проблясъци на вълните, трупа върху носилката… Не можеше да отвори очи.

— Сестро — прошепна монахинята. — Не заспивай. Юлв отиде да доведе свещеника.

Кристин се разбуди веднага и се втренчи в ръката си. Златният пръстен го нямаше, а на средния й пръст, където стоеше той, остана петно. Върху покафенялата й загрубяла кожа се виждаше ясно тънък бял кръг. Стори й се, че вижда и две леки вдлъбнатини от рубините от двете страни на петното, а плочката на пръстена с гравирания свещен знак на Дева Мария бе отпечатала буквата „М“ върху кожата й.

Последната ясна мисъл, която се оформи в главата й, беше, че ще умре, преди този отпечатък да се е изличил. Това прозрение я изпълни с щастие. За нея си оставаше неразгадаема мистерия защо Господ цял живот неотклонно бдеше над нея и я обсипваше с любов. Въпреки своеволието й, въпреки непокорната й душа, неразривно свързана със земната кал, част от тази Божия любов остана в нея, топлеше я както слънцето топли земята, и я дари с благодатни плодове, които нито изпепеляващият любовен огън, нито бурната ярост на плътската любов са в състояние да унищожат. Кристин живя като опърничава, непокорна Божия слугиня, често се молеше без искрен молитвен плам в душата и без всеотдайност в сърцето, проявяваше леност и немарливост, липсваше й търпение да понася порицанията Му и последователност в действията. И въпреки това Той не я изостави, а под блестящия й златен пръстен тайно бе отбелязано, че тя е Негова рабиня, притежание на Небесния господар, Който пристигна в светите ръце на отец Айлив, за да й донесе свобода и спасение.

Веднага след като свещеникът помаза умиращата с елей и й даде последно причастие, Кристин Лаврансдатер изгуби съзнание. От гърлото й течеше кръв, а тялото й изгаряше в треска. Свещеникът предупреди монахините, че краят й наближава. От време на време клетницата идваше за малко на себе си и виждаше лицата на отец Айлив, на сестрите, на абатисата, на Юлв. Мъчеше се да им покаже, че ги познава, че им е благодарна, задето бдят край смъртния й одър. Те обаче само виждаха как болната мята неспокойно ръце в агонията си.

Веднъж пред очите на Кристин се мярна лицето на Мюнан. Малкият й син надникна пред открехнатата врата и се изгуби. Майката се взираше натам с надежда момчето отново да провре глава, ала вместо Мюнан се появи достопочтената Рагнхил и избърса лицето й с мокра кърпа. Кристин изпита известно облекчение. После всичко се изгуби в тъмночервена мъгла и в оглушителен грохот, който постепенно утихна. Алената мъгла изтъня и просветля. Накрая заприлича на ефирна сутрешна мараня преди изгрев-слънце. Настъпи пълна тишина и Кристин усети, че умира…

Отец Айлив и Юлв Халдуршон излязоха заедно от дормитория. Пристъпиха в двора на манастира и спряха…

Беше паднал сняг. Изобщо не бяха забелязали, докато бдяха над агонизиращата жена. Полегатият покрив на църквата срещу тях ги заслепи с бялото си сияние. Камбанарията лъщеше на фона на сивкавото небе. По прозоречните рамки и первази на сивата каменна църква се бе натрупал тънък бял слой. Двамата мъже се поколебаха, преди да накърнят със стъпките си тънката покривка от току-що паднал сняг.

Дишаха с пълни гърди. След задушливата миризма, в която потъваше стаята на болните от чума, свежият въздух им се услади: хладен, малко празен и лек, но този сняг сякаш изми епидемията и заразата от въздуха. Подейства им като чиста вода.

Разнесе се камбанен звън. Двамата мъже вдигнаха очи към прозорците на камбанарията, където се виждаше как се люлее камбаната. При трептенето от покрива се отделяха снежни зрънца, търкаляха се надолу и се превръщаха в малки топки, а под тях прозираше тъмната повърхност на буковите греди.

— Този сняг няма да се задържи дълго — отбеляза Юлв.

— Така е, до вечерта ще се е стопил — съгласи се свещеникът.

В облаците се появиха бледи, златисти процепи, а оттам слънцето плахо надникна над снега.

— Отче, мисля си… ще даря земи на Църквата — подхвана тихо Юлв. — А също и една чаша, която Кристин ми даде. Останала е от Лавранс Бьоргюлфсьон. Искам да осигуря заупокойни литургии за душата й и за синовете й, които съм отгледал като свои деца. И за моя роднина Ерлен…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръстът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръстът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръстът»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръстът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x