Сигрид Унсет - Кръстът

В къщурката се мерна пламък. След малко Юлв Халдуршон извика:

— Ела да ми светиш, Кристин.

Показа се на вратата и й подаде запалена главня.

Въпреки че стените на къщурката не бяха уплътнени, а вратата стоеше отворена, смрадта от разлагащото се тяло я задуши. Кристин прекрачи прага с широко отворени очи и полуразкрехнати устни. Челюстите й се вцепениха и тя затърси с поглед умрялата. Върху пръстения под в ъгъла лежеше продълговата фигура, завита в наметката на Юлв.

Той откърти няколко дъски от стаята и сложи вратата върху тях. Докато обсипваше негодните инструменти с ругатни, мъжът проби с тънката си брадва и с камата резки и дупки и се помъчи да закрепи вратата върху дъските. Няколко пъти я стрелна с поглед, а мрачното му, обрасло с прошарена брада лице се сгърчи в болезнена гримаса.

— Питам се как си представяше, че ще успееш да свършиш това съвсем сама? — попита той, надвесен над вратата.

Погледна я крадешком, но вкамененото й безжизнено лице не помръдна зад червеникавата светлина от главнята. Лице на мъртва или луда.

— Ще ми кажеш ли, Кристин? — засмя се грубовато той, но не получи отговор. — Струва ми се редно да прочетеш някоя молитва.

И тя зачете с равен, беззвучен глас:

— Pater noster gui es in celis. Adveniat regnum tuum. Fiat voluntas tua sicut in celo et in terra 22 22 Pater noster gui es in celis. Adveniat regnum tuum. Fiat voluntas tua sicut in celo et in terra (лат.) — Отче наш, Който си на небесата. Да дойде Твоето царство. Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. — Бел.прев. — и се запъна.

Юлв я погледна и продължи:

— Panem nostrum quotidianum da nobis hodie. 23 23 Panem nostrum quotidianum da nobis hodie (лат.) — Насъщния ни хляб дай ни днес. — Бел.прев.

Довърши молитвата бързо, без да се колебае, приближи се до трупа и го прекръсти, а после решително го положи върху носилката, която скова.

— Ти ще вървиш отпред — нареди той. — Ще ти тежи малко повече, но няма да усещаш смрадта. Хвърли главнята. Без нея ще виждаме по-добре. Внимавай да не се спънеш, Кристин, защото нямам желание да пипам пак това окаяно тяло.

Нестихващата болка в гърдите й се разбунтува яростно, когато носилката легна върху плещите й. Гърдите й отказваха да поемат тежестта, но тя стисна зъби. Докато вървяха покрай брега, не усещаше смрадта.

— Тук ще се наложи първо да пренеса покойницата, а после носилката — прецени Юлв, когато стигнаха до стръмния склон.

— Можем да вървим и така. Там, където возят водораслите с шейни, наклонът не е толкова голям.

Гласът на Кристин прозвуча спокойно и овладяно. Юлв, плувнал в пот и разтреперан от тревога, се успокои, защото се опасяваше, че си е изгубила разсъдъка.

Вървяха с мъка по песъчливата пътека през равнината в посока към боровата гора. Усещаха се повеите на вятъра, но вече много по-слабо, отколкото на брега. Отдалечаваха се все повече и повече от грохота на морето, а Кристин имаше чувството, че се прибира у дома след разтърсващ кошмар в мрак, надминаващ всякакви граници. Пътеката минаваше покрай белеещо се поле с ръж. Никой не го бе ожънал. Мирисът му и гледката на повалените стъбла я приветстваха с добре дошла и очите й се наляха със сълзи на сестринско умиление. Тя се прибираше у дома, в обществото на живите и мъртвите, след пътуване, изпълнено с ужас и безизходица.

Когато вятърът задухаше в гърба й, я пъхваше противната миризма на разложена плът, но много по-слабо отколкото в къщурката. Просторът беше напоен със свеж, влажен и прохладен въздух.

Над мисълта за ужасния товар върху плещите й надделяваше спокойното съзнание, че зад нея върви Юлв Халдуршон и я закриля от преживяния наяве кошмар, който отшумяваше с всяка крачка.

Стигнаха края на боровата гора и съзряха пламъци.

— Дошли са да ни посрещнат — рече Юлв.

Срещу тях идваха мъже с факли, фенери и носилка с погребален саван. Сред тях беше и отец Айлив. За своя изненада Кристин разпозна и лицата на неколцина от злодеите, облени в сълзи. Мъжете свалиха товара от раменете й, а тя едва не се строполи. Отец Айлив протегна ръка да я подкрепи, но тя се отдръпна:

— Не ме докосвайте, не се приближавайте до мен. Заразата е в кръвта ми, усещам я…

Свещеникът все пак я хвана за рамото.

— Сестро, спомни си за своя утеха какво е казал нашият Господ Бог: „Каквото сторите на най-нисшия, братя, го сторвате и на Мен“.

Кристин се вторачи в свещеника, а после отмести поглед към мъжете, които вдигнаха покойницата от носилката на Юлв и я положиха на другата. Наметката се свлече и откри върха на износена обувка, мокра и тъмна под светлината от факлите.