Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин го изслуша, без да отрони дума. Отец Айлив не каза нищо повече, отвърза юздите, пожела й мирът да бъде с нея, възседна коня и препусна нататък.

Прибра се в манастира. Сестра Ингрид я посрещна на портата с вестта, че един от синовете й е дошъл да я посети. Скюле я чакал в приемната за гости.

Макар и увлечен в разговор с гребците, Скюле скочи на крака, щом зърна майка си на вратата. Синовете на Кристин винаги се движеха отривисто. Скюле имаше малка глава, гордо издигната над широките рамене, дълги крайници, елегантна фигура. Майката се насочи към него с грейнали от щастие очи, но се сепна и притаи дъх, когато забеляза лицето му — кой бе обезобразил така красивия й син?

Горната му устна беше премазана — явно някой я беше разбил, а после бе зараснала смачкана, увиснала и обезформена, прорязана от лъскав бял белег. Устата му изглеждаше изкривена и му придаваше леко подигравателно изражение. Носът му — също счупен — бе зараснал накриво. Скюле фъфлеше, защото един от предните му зъби беше избит, а друг — почернял, мъртъв.

Той се изчерви под майчиния си поглед:

— Май не успя да ме познаеш, а, майко? — позасмя се той и докосна устната си — би могло да бъде и случайно движение, а не преднамерен жест, за да посочи белега си.

— Сине, не сме разделени от толкова дълго време, че да не те позная — спокойно отговори Кристин и се усмихна невъзмутимо.

Скюле Ерленсьон бе пристигнал с лека лодка от Бьоргвин преди два дни. Носеше писма от Бярне Ерлингсьон за архиепископа и кралския ковчежник в Нидарус. Надвечер майката и синът слязоха да се разходят в градината под ясеновите дървета. Скюле разказа на майка си какво става с братята му. Лавранс още бил в Исландия. Майката изобщо не знаеше, че е отишъл там. Тогава Скюле й обясни, че миналата зима се видял с брат си на срещата на придворните. Лавранс бил там с Ямелт Халваршон. Понеже открай време искал да пътува по широкия свят, Лавранс постъпил на служба при епископа на Сколхолт в Исландия и заминал за там с него. За себе си Скюле разказа как с Бярне отишли в Швеция, а после и на поход в Русия. Майката мълчаливо клатеше глава: за пръв път чуваше и за това! На Скюле походът му харесал. Посетил старите приятели, за които баща му говорел толкова много: карелци, ингри, руснаци. Не, тази рана — символ на бойната му слава — не я получил по време на похода, засмя се той, а се сбил с някого. Мъжът, който му я нанесъл, вече нямал грижата да си търси прехрана. Скюле не показа особено желание да разказва подробно нито за белега, нито за похода. Сега служел на Бярне като предводител на конницата му. Рицарят обещал да му съдейства да си върне няколко имения, които баща му някога притежавал в долината на Оркла. Понастоящем тези земи били във владение на короната. Незнайно защо големите стоманеносиви очи на Скюле помръкнаха, когато й съобщи радостната вест.

— Смяташ, че на това обещание не може да се вярва ли? — попита майката.

— Напротив, напротив — поклати глава Скюле. — Тези дни ще уредят документите. Откакто постъпих на служба при Бярне, не се е случвало да не спази обещанията си. Нарича ме свой роднина и приятел. Моето положение в имението му напомня на положението на Юлв у нас — засмя се той, но усмивката изкриви още повече обезобразеното му лице.

И въпреки това Скюле, вече пораснал, притежаваше великолепно телосложение. Беше облечен в дрехи, скроени по последна мода: тесни чорапи и вталена котхарди, която стигаше само до бедрата му и беше закопчана с малки месингови копчета. Дрехата подчертаваше гъвкавите форми на тялото му с почти непристойна дързост. Все едно е по бельо, помисли си майката. Челото и красивите му очи си бяха същите.

— Какво ти тежи, синко? — осмели се да попита майката.

— Нищо, нищо.

Времето не му се нравело, призна той и потръпна. Слънцето залязвало незабележимо и оставяло причудлив, червено-кафяв оттенък в мъглата. А църквата, извисяваща се над дърветата в градината, изглеждала мрачна и очертанията й се размивали в кървавочервената мъгла. Докато гребели, във фиорда царяло пълно затишие. Смутен, Скюле дърпаше нервно дрехите си и разказа още за братята си.

През пролетта Бярне го изпратил по работа на юг и Скюле успял да се отбие при Ивар и при Гауте. Осведоми майка си за най-новото около тях. Ивар живеел добре. Имал две деца в „Рогнхайм“: Ерлен и Гамал, много хубави момчета.

— А в „Йорун“ тъкмо празнуваха кръщене. Юфрид и Гауте кръстиха новородената си дъщеря на теб, защото според тях си била мъртва за мирския свят. Юфрид се гордее, че си нейна свекърва. Смееш се, но нали сега не живееш при тях, Юфрид разбира колко хубаво звучи да говори за „моята свекърва Кристин Лаврансдатер“. Подарих на Кристин Гаутесдатер най-хубавия си златен пръстен, защото има прекрасни очи и ми прилича на теб.