Бьоргюлф попита как е дойката му, Фрида Стюркоршдатер. Омъжи се, отвърна Кристин.
— Бог да я благослови. Тя винаги е била добра и всеотдайна към мен като втора майка.
— Понякога дори си мисля, че тя ти беше повече майка, отколкото аз — тъжно призна Кристин. — Не успях да те подкрепя с любовта си, когато още млад беше подложен на тежки неволи.
— Благодаря на Господ, задето устоях на изкушенията на нечестивия и не се провиних в недостойното за един мъж желание да подложи майчината обич на изпитание. Усещах любовта ти, но виждах, че и без това носиш прекалено голям товар на плещите си. След Господ утеха ми даваше Никулаус. Той ме спаси в тежките мигове, когато бях склонен да се поддам на изкушението на лукавия…
Повече не обсъждаха този въпрос. Майката не ги пита как се чувстват в манастира и как са изпаднали в немилост пред абата. Братята посрещнаха с радост намерението на Кристин да постъпи като монахиня в Райнската обител.
След богослужебния час Кристин се върна в дормитория и погледна сестрите, облечени в неизменните раса и заспали две по две върху чували със слама в леглата. Замисли се колко по-различни от нея са тези жени, които още от млади са служили само на своя Създател. Светът беше господар, от когото не беше никак лесно да избягаш, след като веднъж си попаднал под властта му. Самата Кристин не избяга от света: прогониха я — така суров стопанин изпъжда съсипан от умора ратай. В манастира я приеха, както милостив господар приема стар слуга, като от съжаление му дава да върши лека работа и осигурява подслон и храни на изтощения стар самотник.
От спалнята покрита галерия извеждаше в тъкачницата. Кристин се захвана за работа. При нея нямаше никой. Монахините от „Райн“ бяха прочути с производството на лен. Дните през лятото и есента, когато всички сестри и мирянки отиваха да се трудят на ленените ниви, бяха истински празник. Най-голяма радост носеше скубането на лена. В часовете, отредени за работа, монахините основно чистеха, предяха, тъчаха и шиеха църковни одежди от лен. Навремето под наставничеството на достопочтената Груа Гютормсдатер сестрите в Осло посвещаваха огромно старание на преписването и украсяването на книги и се учеха да извезват изкусно дрехи с копринена и златна нишка, но в Райнската обител не практикуваха такива занимания.
След малко чу с радост звуците на пробуждащия се живот в обителта. Сестрите — мирянки отиваха в готварницата, за да приготвят ядене за слугите. Монахините не докосваха храна и вода преди края на дневната литургия, освен ако не бяха болни. Камбаните известиха първия богослужебен час. Обикновено по това време Кристин влизаше в болничната стая, за да смени сестра Агата или друга монахиня. Клетата сестра Тюрид често лежеше там.
После започваше да се вълнува преди началото на утринната церемония на трапезата, която започваше след третия богослужебен час и след литургията за служителите на манастира. Всеки ден Кристин тръпнеше в радостно очакване на красивия тържествен ритуал. Трапезарията се помещаваше в дървена къща, но представляваше хубава зала. Там се хранеха всички жени от манастира. На горната маса седяха Кристин и три възрастни жени, потърсили убежище в обителта на старини също като нея, а абатисата заемаше почетното място между тях. Сестрите — мирянки се настаняваха на долната маса. След края на молитвата слугините внасяха закуската и всички започваха да се хранят и да пият мълчаливо, с тихи, благопристойни обноски. Често ритуалът им бе съпровождан от гласа на някоя сестра, която четеше от богослужебна книга. Ако хората по света можеха да сядат на трапезата и да се хранят с такова благоприличие, мислеше си Кристин, щяха да осъзнаят още по-ясно, че храната и напитките са дар от Бога, щяха да бъдат по-доброжелателни към ближните си и щяха по-рядко да проявяват алчност и себичност. Самата тя цял живот бе възприемала храненето по съвсем друг начин: на трапезата й сядаха буйни, шумни мъже, които се смееха и викаха, а кучетата се промъкваха под масата, протягаха муцуни към паниците и получаваха или кокал, или ритник, в зависимост от настроението на синовете й.
В обителта рядко идваха посетители. Случваше се оттук да мине някоя лодка с хора от господарските имения и да спре на брега, а мъже, жени, деца и младежи да се качат до „Райн“, за да видят своя роднина в манастира. Идваха наместници на абатисата в манастирските имения и в рибарските села, а понякога и пратеници от Таутра. На празниците, които се честваха особено тържествено на Света Богородица, Тяло и Кръв Христови и в деня на свети апостол Андрей — миряните от фиорда посещаваха църквата в манастира, но обикновено на литургиите освен монахините идваха само арендатори и работници от обителта, а те не заемаха много място в просторния храм.
Читать дальше