Сигрид Унсет - Кръстът

Първоначално Кристин Лаврансдатер постъпи в манастира като мирянка, но след като даде обет за целомъдрие и послушание пред абатисата и сестрите в присъствието на отец Айлив и двама монаси от Таутра и в знак на отречението си от притежание на земни блага предостави печата си на отец Айлив, а той го счупи, й позволиха да облече дрехи като останалите монахини: сиво-бяло вълнено расо, но без скапуларий 18 18 Скапуларий — при католиците наметало, което се носи под расото. — Бел.прев. , бяла кърпа на главата и черен воал. След известно време се очакваше да я посветят в монашеския сан.

Трудно й се удаваше да не мисли за миналото. Отец Айлив беше превел на норвежки книга за живота на Исус Христос, написана от генерала на миноритите, ерудирания и благочестив доктор Бонавентура, и по време на обедите в трапезарията четеше на глас от нея. Докато слушаше, очите на Кристин се пълнеха със сълзи. Трогваше се от мисълта колко блажен би бил онзи, който умее да люби Христос и Неговата Майка, кръста и болката, нищетата и покорството с отдадеността, описана в книгата. Сети се как веднъж в „Хюсабю“ Гюнюлф и отец Айлив й показаха латинския оригинал. Представляваше малка дебела книга, написана върху тънък, ослепително бял пергамент. Дотогава Кристин не си бе представяла, че след обработка телешката кожа може да стане толкова фина. Книгата бе украсена с прекрасни илюстрации и заглавни букви, а цветовете блестяха като скъпоценни камъни на златен фон. През смях Гюнюлф разказваше как след покупката на тази книга останали без пукната пара, принудили се да си продадат дрехите и да просят храна от един манастир заедно с бедняците, докато научили за идването на неколцина норвежки духовници в Париж, от които взели пари назаем. Отец Айлив го слушаше и мълчаливо усмихнат, кимаше в знак на съгласие.

След утреня сестрите се върнаха в дормитория 19 19 Дормиторий — спално помещение в католически манастир. — Бел.прев , а Кристин остана в църквата. Летните утрини й се струваха сладки и приятно прохладни, но през зимата наставаше непоносим студ и я обземаше страх, докато сновеше между надгробните камъни в мрака, макар да не отместваше очи от малката лампа, която неизменно гореше пред дарохранителницата от слонова кост. И през зимата, и през лятото, свита в единия край на хора, тя си представяше как по това време Нокве и Бьоргюлф будуват и се молят за спасението на бащината си душа. По молба на Никулаус всяка сутрин след утреня Кристин четеше молитви и псалми за покаяние.

Пред очите й непрекъснато бяха двамата й синове, както ги видя през онзи дъждовен ден извън манастира. Тогава Никулаус се изправи пред нея в приемната и й се стори изненадващо висок и чужд в сиво-бялото си расо, с мушнати под скапулария ръце. Пак беше нейният син, но много променен. Покърти я поразителната му прилика с баща му. Все едно видя Ерлен в монашески одежди.

Седнаха да поговорят. Майката разказа какво се бе случило в имението след тяхното заминаване. Кристин дълго чака да се появи Бьоргюлф и накрая попита дали и той ще дойде.

— Не зная, майко — отвърна Никулаус. — Той преживя тежко и мъчително необходимостта да преклони глава пред кръста си и да се обрече в служба на Господ. Когато разбра за идването ти, се изплаши, че в душата му пак ще се надигнат старите терзания…

После майката, потънала в мъртвешка печал, изслуша разказа на Никулаус. Синът й изглеждаше загорял от слънцето, а ръцете му — загрубели от работа. С лека усмивка спомена, че му се наложило да се научи как да борави с ралото и как да използва коса и сърп. През нощта Кристин не остана да спи в странноприемницата. На сутринта, когато камбаните известиха утреня, забърза към църквата, но по време на службата се виждаха лицата само на неколцина монаси и тя не съзря синовете си сред тях.

На следващия ден разгледа известната с разни редки растения и дървета градина заедно с брат — мирянин, който я обработваше. Докато обикаляха, облаците се разкъсаха и слънчевите лъчи огряха земята. Разнесе се уханието на целина, лук и мащерка, а по едрите храсти с жълти лилии и сини кандилки, които красяха краищата на цветните лехи, блестяха дъждовни капки. Тогава от малката сводеста врата на каменната постройка излязоха синовете й. При вида на двамата снажни, облечени в светли раса млади мъже, задаващи се по пътеката под ябълковите дървета, майката направо предвкуси блаженството на рая.

Не разговаряха много. Бьоргюлф запази мълчание почти през цялото време. Беше пораснал и на ръст приличаше на исполин. Дългата раздяла явно бе изострила проницателността на Кристин. Едва сега тя прозря колко неуморно е бил принуден да се бори слепият й син — а вероятно и продължава — докато се е превръщал в едър и силен мъж и вътрешните му сетива да се изостряли, а зрението му е отслабвало.