Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин се потеше в мъчителната влажна жега, а мисълта за тревожните вести от Нокве не й даваха да диша. Сега слезе в долния край на гората и започна да събира багрилни лишеи от оградата към пътя до морето. От мъглата се показа отец Айлив на кон. Свещеникът спря и размени с нея няколко думи за времето. Заговориха се и Кристин го попита чул ли е нещо за провинението на Нокве, макар да знаеше, че напразно се опитва да изкопчи нещо от свещеника: отец Айлив не обсъждаше въпросите, засягащи вътрешните дела на манастира на Таутра.

— Кристин, няма нужда да се притесняваш. Никулаус ще присъства на церемонията през зимата. Това ли те тревожи?

— Не само това, отче. Започвам да се опасявам, че синът ми няма призвание за монах.

— Нима се смяташ за достойна да се изказваш по такива въпроси? — попита я свещеникът със смръщени вежди.

Слезе от коня, завърза го за оградата и се подпря на нея. Погледна Кристин строго, изпитателно. Това не я смути да изрази мнението си:

— Опасявам се, че Нокве няма да преклони глава пред правилата на ордена. Той постъпи в манастира твърде млад, без да знае от какво се отрича и без да познава характера си. Всичко, което понесе по време на юношеството си — изгуби бащиното си наследство, стана свидетел на раздора между мен и Ерлен, а после преживя и смъртта на баща си — му отне желанието да живее в мирския свят. Ала не съм забелязала нещастията да са го направили смирен…

— Така ли? Никулаус не е първият монах, който мъчно привиква с дисциплината на иноческия живот. Той е избухлив и много млад. Преди да се отрече от света, не е имал възможността да разбере колко суров наставник е светът — суров като всеки господар, но при това безпощаден. Самата ти си го изпитала неведнъж, сестро… А дори Нокве да е постъпил в обителта повече заради брат си, отколкото от любов към своя Създател, въпреки това Бог няма да остави невъзнаградено решението му да се жертва заради брат си. Божията Майка Мария, която Нокве почита и обича от дете, някой ден ще му покаже недвусмислено, че синът й е дошъл на този свят, за да бъде брат на хората и да носи кръста им. Не — конят изпръхтя в гърдите му, свещеникът го помилва и продължи, сякаш говореше повече на себе си: — Още от невръстно дете моят Никулаус притежава удивителна дарба да люби и да страда. Има призванието да стане монах. А ти, Кристин — обърна се той към нея, — си преживяла доста и би следвало по-спокойно да се уповаваш на Всемогъщия Бог. Нима още не си разбрала, че Господ се грижи за всяка душа, докато душата не се отвърне от Него? Макар възрастна жена, ти продължаваш да разсъждаваш по детски. Когато под порива на желанията и самонадеяността си поемеш по пътища, които Бог е запретил на чадата Си, и претърпиш мъка и унижение, нима тогава Господ те наказва? Според теб ти ли наказваш децата си, ако пипнат врящия котел, до който си им забранила да припарват, и си изгорят ръката или ако въпреки предупрежденията ти тръгнат по тънкия лед, а той се пропука под краката им? Кристин, неведнъж крехкият лед се е пропуквал и под твоите крака — не проумя ли, че пропадаш в бездната всеки път, когато пуснеш Божията ръка, и Той те измъква от пропастта всеки път, когато Го призовеш. Нима любовта и кръвната връзка, която те свързваше с баща ти дори и когато му се противопоставяше и се опитваше да наложиш волята си над неговата, не ти носеше утеха и отрада, когато после се налагаше да вкусиш горчивия плод от неподчинението си? Още ли не си разбрала, сестро, Бог ти е помагал, когато Си му се молила, дори и когато не си се молила всеотдайно, от цялото си сърце, и ти е пращал повече, отколкото си искала. Ти обичаше Бог като родния си баща и макар понякога да не следваше Неговите заръки, винаги скърбеше, когато се откъснеше от Него. Той те осени с милостта Си, та сред плевелите, които пожъна от семената на непреклонната си воля, да израсте и жито. Бог прибра двама от синовете ти още докато бяха невинни деца. Бъди спокойна за тях. А останалите станаха добри хора, макар и да не поеха по пътя, който искаше ти. Сигурно и Лавранс си е мислил същото за теб… А що се отнася до съпруга ти… Бог да се смили над душата му. Зная колко силно го упрекваше ти в душата си заради безразсъдните му постъпки. За горда жена като теб не е било никак лесно да живееш с мисълта, че Ерлен Никулаусьон те е превел през позор, измяна и пролята кръв, след като си забелязала с какъв хладен разум действа той. Според мен ти успя да озаптиш Ерлен, защото беше постоянна и в любовта си към него, и в гнева и суровостта си. Ерлен оставаше сляп и невъзприемчив за всичко, но не и за онова, което беше свързано с теб. Бог да спаси душата му. Ерлен никога не си даде сметка колко тежки са греховете му, но все пак се разкайваше дълбоко и съжаляваше за прегрешенията си към теб. Да се надяваме, че поуката след тези преживявания му е послужила след смъртта му.