Сигрид Унсет - Кръстът

Гостенката се стараеше да говори възможно най-спокойно, та дано утеши родителите. Според Кристин малкият имал белодробна треска. Но за щастие състоянието му не се влошило. Особеното на тази болест била склонността й да поразява най-тежко организма на болния на третия, шестия или деветия ден преди първи петли. Кристин посъветва Рамборг да остави две слугини да се грижат за детето, а другите да изпрати да спят. Така щяла винаги да има на разположение отпочинали гледачки. Слугата на Симон донесе билките от „Йорун“ и Кристин свари отвара, която да предизвика обилно потене у болното дете. Пусна му кръв, та течностите в тялото му да се отдръпнат от гърдите.

При вида на кръвта от детето си Рамборг пребледня като платно. Симон я прегърна, но тя го отблъсна и седна на стол до леглото. Майката наблюдаваше с широко отворени, потъмнели очи как сестра й лекува сина й.

По-късно, когато момчето се почувства малко по-добре, Кристин накара Рамборг да легне на пейката. Нареди възглавници, та на младата жена да й е по-удобно, и седна до главата й. Помилва я по челото. Рамборг хвана ръката й:

— Мислиш ни само доброто, нали? — простена тя.

— Че как иначе, сестричке? Само ние двете останахме от семейството ни.

От гърдите на Рамборг се изтръгнаха слаби, задавени ридания, процедени през здраво стиснатите й устни. Кристин бе виждала сестра си да плаче един-единствен път — до смъртния одър на баща им. Сега в очите на Рамборг бликнаха няколко сълзи и се търколиха по бузите й. Тя вдигна ръката на Кристин и я разгледа: дълга, тясна, червеникаво кафява и груба.

— И пак е по-хубава от моята — отбеляза Рамборг.

Нейните ръце бяха бели и малки, а пръстите — къси, с четвъртити нокти.

— По-хубава е — настоя тя почти ядосано, когато Кристин поклати отрицателно глава и се засмя. — А ти си по-красива, отколкото съм била аз някога. Татко и мама винаги са те обичали повече от мен. Ти ги посрами и опозори, а аз се вслушвах във всичките им съвети и им се подчинявах; харесах мъжа, когото искаха за зет. И въпреки това те обичаха повече теб…

— Не е така, сестро. Обичаха ни еднакво. Рамборг, радвай се, задето си им доставяла само радост, защото нямаш представа колко, тежко бреме нося аз. А и мама, и татко бяха по-млади, когато бях малка. Сигурно затова ми обръщаха повече внимание.

— Не само те са били по-млади, когато си била малка — въздъхна Рамборг.

Не след дълго заспа. Кристин остана да я съзерцава. Така и не успя да опознае добре сестра си. Когато Кристин се омъжи, Рамборг беше още дете. Струваше й се, че оттогава сестра й изобщо не се е променила. Надвесена над болния си син, приличаше на пребледняло, изплашено момиче, което се мъчи да устои на ужаса от грозящото я нещастие.

Животните често спират да растат, ако родят твърде рано. Рамборг нямаше шестнайсет, когато стана майка за пръв път. После сякаш престана да се развива. Остана слаба и дребна, лишена от женственост и плодовитост. Роди само още едно дете — Андрес — а и то се оказа много болнаво. Малкият имаше хубаво лице, светли коси и нежни черти, но изглеждаше притеснително крехък и дребен. Проходи късно, а говорът му оставаше неразбираем за всички, освен за родителите и бавачките. Андрес се държеше доста плахо и недружелюбно с чужди хора и Кристин едва сега успя да го докосне. Дано Господ и свети Улав й позволят да спаси живота на клетото създание. О, тогава цял живот ще им бъде благодарна! Майката му, самата тя още дете, нямаше да понесе смъртта на момченцето си. Кристин виждаше, че и Симон Андресьон ще преживее много тежко загубата на единствения си син.

Даде си сметка колко дълбока привързаност изпитва към зет си, когато усети непоносимото му страдание, тревога и мъка. Разбираше защо баща й обичаше Симон Андресьон. И все пак Кристин се питаше дали Лавранс не сгреши спрямо Рамборг, като избърза да я омъжи твърде млада. Докато гледаше малката си сестра, Кристин имаше чувството, че Симон е прекалено стар, пълен и уравновесен съпруг за жизнената й сестра.

Дните минаваха, а Андрес продължаваше да лежи. Не се наблюдаваше особена промяна в състоянието му. Нито се влошаваше, нито се подобряваше. За голямо нещастие детето не можеше да заспи. Лежеше с полуотворени очи и като че ли не познаваше никого. Пристъпи на силна кашлица измъчваха измършавялото му телце и малкият едва си поемаше дъх. Температурата му се покачваше непрекъснато. Една вечер Кристин му даде да изпие успокоителна отвара и Андрес се унесе, но след малко леля му забеляза, че по лицето му плъзна синкава бледност, а кожата му стана лепкава и студена на допир. Кристин веднага го накара да изпие чаша горещо мляко и стопли петите му с нагорещени камъни. Повече не посмя да му дава приспивателно. Явно Андрес беше твърде малък и отварата не му понасяше.