Сигрид Унсет - Кръстът

Здесь есть возможность читать онлайн «Сигрид Унсет - Кръстът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Емас, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръстът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръстът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението „Хюсабю“ и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я изправя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него…
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Кръстът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръстът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ерлен каза нещо на момчетата. Бьоргюлф рязко се обърна и закрачи по палубата. Подпираше се с копието, което използваше като тояга, докато си проправяше път между празните пейки за гребци. Подмина майка си. Наведе ниско къдравата си чернокоса глава, очите му бяха присвити, почти затворени, а устните — здраво стиснати. Бьоргюлф слезе под палубата.

Майката насочи погледа си към Ерлен и Никулаус. Най-големият им син се подпря на коляно, както паж поздравява господаря си, взе ръката на баща си и я целуна.

Ерлен отдръпна ръката си. Кристин зърна за миг бледото му разтреперано лице, когато той се обърна с гръб към момчето и се скри зад платното.

През нощта спряха на открито пристанище в Мьоре. Вълнението на морето се усили. Корабът опъваше въжетата, с които го завързаха за сушата, издигаше се и се хвърляше напред. Кристин слезе в каютата, където спяха двамата с Ерлен заедно с двете най-малки деца. Гадеше й се. Нямаше почва под краката си. Дъските на пода се издигаха и падаха, фенерът от телешко шкембе се люлееше над главата й, а мъждивият му пламък трепереше. Тя се мъчеше да накара Мюнан да се изака между гредите. Когато се събуди, малкият искаше да се облекчи в леглото им. Започна да пищи, да се гневи и да се мъчи да се отскубне от ръцете на тази непозната жена — неговата майка, докато тя се опитваше да му помогне и да го държи. Ерлен слезе в каютата.

Кристин не виждаше лицето му.

— Видя ли как ме погледна Нокве? — глухо попита той. — Така ме гледаше и ти, Кристин — той си пое дъх тежко, пресекливо. — Онази утрин до оградата на манастирската градина очите ти бяха същите. Тогава беше научила за най-тъмните страни от миналото ми, но реши да ми повярваш…

За пръв път, откакто се случи нещастието с мъжа й, Кристин усети как в сърцето й се надигна горчилка. Бог да пощади Нокве, та дано не преживее разочарованието, когато осъзнае, че е положил доверието си в разтворена шепа, от която всичко изтича като студена вода и сух пясък.

Преди малко й се стори, че чува тропот от копита някъде от юг. Ето го отново, сега по-близо. Конете не бяха диви. Приближаваше ездач. Препускаше над скалите някъде под възвишението.

Полазиха я ледени тръпки: кой ли минава оттук по това време? Мъртъвците яздят на север, когато луната се смалява. Не се ли чува цяла конница след ездача? И все пак Кристин не помръдна от мястото си. Сама не знаеше дали изгуби сила да предприеме нещо, или просто тази нощ бе решила да прояви вироглавството си…

Ездачът се насочи към нея. Конят прегази мочурището в долната част на поляната. Над ракитака проблесна връх на копие. Кристин слезе от камъка и понечи да хукне обратно към хижата, но ездачът скочи от коня, завърза го за един кол и го покри с връхната си дреха. Пое нагоре по поляната. В сумрака Кристин различи едрата му широкоплещеста фигура и го позна: Симон.

Когато я забеляза на лунната светлина, Симон също се изплаши:

— Исусе Христе! Ти ли си, Кристин? Какво правиш навън през нощта? Мен ли чакаш? — побърза да попита той, силно разтревожен. — Да не те е навестила поличба за идването ми?

— Не, не можах да заспя — поклати глава тя. — Зетко, какво има?

— Андрес е тежко болен, Кристин. Боим се за живота му. Сетихме се, че си най-опитната лечителка на детски болести. А и Андрес е твой племенник. Ще ни направиш ли тази добрина да дойдеш с мен във „Формо“? Не бих молил, ако не ставаше въпрос за живота на детето ми — жалостиво промълви той.

Симон обясни същото и на Ерлен, който се надигна от постелята, замаян от съня и онемял от изненада. Ерлен се опита да утеши Симон и заговори с тон на преживял много родител: малките деца бързо вдигат температура и започват да бълнуват, ако се простудят леко. Вероятно състоянието на Андрес не е толкова опасно.

— Ерлен, познаваш ме добре. Нямаше да дойда през нощта да ви будя и да взема Кристин, ако не виждах, че детето ми се бори със смъртта.

Кристин раздуха жарта и сложи още дърва в огъня. Вторачен в пламъците, Симон изпи жадно млякото, което стопанката му поднесе, но отказа да хапне. Искаше веднага да тръгнат, щом слугите му пристигнат в хижата.

— Съгласна ли си, Кристин?

Слугите му водели вдовица на име Асбьорг, която им прислужвала във „Формо“. Тази работлива и чевръста жена можела да замести Кристин, докато стопанката отсъства.

Симон помогна на Кристин да се качи на седлото и предложи:

— Хайде да минем по прекия път на юг. Какво ще кажеш?

Макар и да не бе пътувала в тази част на планината, Кристин знаеше, че през долината минава пътека и се спуска стремглаво по склона над „Формо“. Съгласи се да минат оттам, но поиска слугата на Симон да поеме по по-дългия път, да се отбие в „Йорун“, за да вземе оттам сандъчето и торбичките с лековити треви и лук. Поръча на слугата да събуди Гауте, защото момчето щяло да му обясни къде да ги намери.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръстът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръстът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръстът»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръстът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x