Сигрид Унсет - Кръстът

В огнището при младите пращеше хубав огън и осветяваше цялата стая. На трепкащите пламъци Кристин видя Юфрид, седнала да пришива медната закопчалка към дрехата на Гауте от еленова кожа. Стопанката зърна голите гърди на сина си в сумрака. Явно Гауте спеше без риза в кучия студ. Седнал на леглото, мъжът ядеше закуската си, донесена от Юфрид.

Девойката се изправи с мъка, но и със самочувствието на стопанка. Майка иска ли пиво? Стоплила сутрешна напитка за Гауте. Нека майка занесе тази чаша на Лавранс. Днес двамата с Гауте щели да секат дърва и имали нужда да се стоплят, преди да излязат на студа.

Кристин слезе в стаята си и разрови жарта. Стисна презрително устни: Юфрид се държеше като пълноправна стопанка, — Гауте спокойно позволяваше на любовницата си да му прислужва, а тя се грижеше и Лавранс — все още неин незаконен девер — да получи сгряваща бира. Всичко това й се струваше твърде безсрамно и отвратително…

Лавранс остана в гората, но Гауте се прибра вечерта, капнал от умора и прегладнял. Слугите се разотидоха, а двете жени останаха да правят компания на стопанина, докато пие.

Кристин виждаше, че Юфрид се чувства зле. Девойката често отпускаше ръкоделието си в скута и лицето й се сгърчваше от болка.

— Какво те боли, Юфрид? — попита тихо стопанката.

— Краката и стъпалата, но не много — отвърна девойката.

През деня Юфрид се труди неуморно, както обикновено. Отказваше да щади силите си. Сега краката й бяха отекли.

Под миглите й избиха малки сълзи. За пръв път Кристин виждаше жена да плаче така: беззвучно, със стиснати зъби, а кръглите бистри сълзи, твърди като мъниста, се стичаха по измъченото й лице, покрито с кафяви петна. Юфрид се ядоса, задето прояви слабост, и Кристин едва я склони да я заведе до леглото.

— Много ли те боли, мила? — попита безпомощно Гауте.

От студа лицето му се беше зачервило силно и той наблюдаваше с искрено съчувствие как майка му помага на Юфрид да си легне, как събува обувките и чорапите й и се опитва да облекчи отока в подутите й стъпала и прасци.

— Много ли те боли, Юфрид? — продължаваше Гауте.

— Да — отвърна тя със сподавен гняв. — Защо иначе ще плача?

— Боли ли те, миличка? — не спираше той.

— Нали виждаш! Какво си я зяпнал като умопобъркан? — избухна Кристин, а от очите й хвърчаха искри.

Събралият се на топка спотаен страх в душата й как ще завърши всичко това, възмущението й, задето е принудена да търпи двамата млади да живеят невенчани под нейния покрив, загризалите съмнения, доколко доблестен е синът й — всичко това се разрази в необуздан гняв:

— Как очакваш Юфрид да е добре, щом вижда, че нямаш мъжеството да се изправиш пред баща й и отлагаш пътуването заради бурите и снега? Много добре знаеш, че съвсем скоро тази клетница ще пълзи на колене и ще се гърчи в ужасни мъки, а детето й ще се нарича копеле, защото ти нямаш смелостта да я поискаш от баща й. Седиш си спокойно вкъщи и търкаш пейката. Не си мръднал пръста си, за да защитиш жена си и детето си. За разлика от теб твоят баща преодоля страха си от моя баща и събра кураж да поговори с него. Ерлен не се боеше да прекоси планината на ски в студ и мраз. Засрами си, Гауте! Горко ми, доживях деня, когато назовавам страхливец един от синовете, в чиито жили тече кръвта на Ерлен Никулаусьон!

Гауте вдигна с две ръце малкото столче и го тресна в пода. Втурна се към масата и събори всички съдове. После се насочи към вратата след прощален ритник по столчето и двете жени чуха как сипе ругатни, докато се качва по стълбите.

— Майко, беше много сурова към Гауте — надигна се на лакът Юфрид. — Не може да очакваш от него да рискува живота си в тази люта зима, за да отиде в „Ховлан“ и да научи от баща ми, че може да се ожени за девойката, която вече е прелъстил и откраднал със зестра от една-едничка риза, или че го поставят извън закона за извършеното престъпление и е принуден да напусне страната…

Кристин още кипеше от гняв.

— Не искам моят син да разсъждава така — гордо заяви тя.

— Но аз мисля за благото му — увери я Юфрид, погледна я и в гласа й зазвънтя смях: — Скъпа майко, и без това ми е много трудно да обуздая Гауте. Не желая да върши повече безумия заради мен и да отнемем на децата ни възможността да получат богато наследство, ако Гауте успее да постигне с роднините ми споразумение, което ще бъде от полза за всички ни.

— Какво имаш предвид? — попита Кристин.

— Когато роднините ми посетят Гауте, господин Сигюр ще ги посрещне, за да разберат, че мъжът ми също е от знатен род. Гауте ще заплати сурова глоба, но после татко ще ме сгоди за него и ще си възвърна правото да получа наследство, каквото ще получат и сестрите ми.