Сигрид Унсет - Кръстът

Месец след раждането на детето, Гауте организира голямо угощение по повод кръщенето на малкия Ерлен. Покани роднини и приятели от близо и далеч. Кристин се досети, че синът й събира толкова много хора, за да се посъветва с тях как да постъпи. Зимата отмина и наближаваше време да навести семейството на Юфрид.

За радост на Кристин Ивар и Скюле се прибраха заедно. Пристигнаха и братовчедите й: Сигюр Шурнинг, женен за нейната братовчедка от „Скуг“, Ивар Йеслинг от „Рингхайм“ и Ховар Трунсьон. Кристин не бе виждала синовете на Трун, откакто Ерлен завлече мъжете от „Сюнбю“ в нещастието си. Открай време бяха безгрижни и лекомислени, но смели и доблестни и Кристин не ги намери особено променени, макар и остарели. Приветстваха с неподправено и искрено роднинско благоразположение синовете на Ерлен и своя братовчед и приемник в имението, рицар Сигюр. Гауте и Юфрид посрещаха гостите си с удивителна непринуденост, все едно са семейни и кралят лично е устроил сватбеното им тържество. Всички се веселяха и никой не се замисляше, че честта и благото на двамата млади все още са заложени на карта. Юфрид обаче явно не бе забравила за предстоящите изпитания.

— Колкото по-горди и самоуверени са при срещата с баща ми, толкова по-лесно ще си извоюват съгласието му — сподели тя с Кристин. — А Улав Гайдаря поначало не умее да крие колко обича да седи на една пейка редом с мъже от стари родове.

Единственият, който очевидно не се чувстваше на мястото си в роднинската компания, беше Ямелт Халваршон. Тази Коледа крал Магнюс му връчи рицарско звание и Рамборг Лаврансдатер се зовеше госпожа.

Този път по молба на Кристин Ямелт доведе заварения си син, Андрес Симонсьон, защото тя чу слух, че момчето проявява разни странности и се изплаши ужасно да не би действията, които извърши, за да го изцери, да са довели до сериозни физически и душевни последствия. Андрес е здрав и силен, успокои я пастрокът му, има златно сърце и остър ум, но притежава пророческа дарба. Понякога момчето сякаш отлитало нанякъде, а после правело необикновени неща. Миналата година например Андрес взел сребърната си лъжица, подарък от Кристин за раждането му, и тока за риза, останала от баща му, и напуснал имението. Слязъл до моста над реката по главния път до „Елин“. Прекарал там няколко часа в очакване. На моста се появили трима бедняци: възрастен просяк и млада жена с бебе на ръце. Андрес се приближил до тях, дал им вещите си и помолил жената да носи пеленачето вместо нея. В „Елин“ изгубили ума и дума от страх, защото Андрес не се прибрал нито за обяд, нито за вечеря. Тръгнали да го търсят и Ямелт научил от свидетели, че видели Андрес в съседния окръг заедно с хора на име Креп и Крока. Момчето носело детето им. На следващия ден Ямелт най-сетне успял да намери Андрес и момчето му обяснило, че по време на неделната служба чуло глас, докато съзерцавало изображението на паното пред олтара. Там били нарисувани Божията Майка и свети Йосиф Обручник, които пътуват за Египет с Младенеца. Андрес си пожелал да се принесе в тяхното време, за да ги последва и да носи детето на Пречистата Дева. Тогава чул глас — най-ласкавия и най-сладкия глас на света — който му обещал да му прати знамение, ако някой ден отиде до Биркхаймския мост…

Впрочем Андрес не говорел с охота за виденията си, защото свещеникът на енорията им твърдял, че те са плод отчасти на богатото му въображение, отчасти на делириум и умопомрачение, а Рамборг се плашела до смърт от странностите на сина си. Андрес предпочитал да споделя с възрастна слугиня, много набожна жена, и с монах — проповедник, който се отбивал в дома на Ямелт по време на Великденските пости и преди Коледа. Всички очакваха Андрес да избере духовното поприще, а за най-вероятния наследник на „Формо“ смятаха Симон Симонсьон. Малкият — жизнено, здраво дете — приличаше досущ на баща си и беше любимецът на Рамборг.

Двамата с Ямелт още нямаха общо дете. Кристин разбра от познати, видели сестра й, че Рамборг станала ленива и дебела. Общувала с най-заможните и влиятелни семейства в южните части на страната, но не изпитвала никакво желание да навести родния си край. От деня, когато двете се разделиха във „Формо“ след разрива помежду си, Кристин не беше виждала единствената си жива сестра. Въпреки че оттогава измина много време, Кристин не очакваше Рамборг да е омекнала. Със сигурност продължаваше да таи същата неприязън към Кристин, Рамборг се разбирала добре с Ямелт, а той се грижел за заварените си деца с бащинска обич. Ямелт уговорил, в случай че умре бездетен, най-големият син на основния му наследник да се ожени за Юлвхил Симонсдатер. Така дъщерята на Симон Андресьон щеше да стопанисва земите на пастрока си. След смъртта на баща си Арнерд се омъжи за Грюне от „Айкен“. Чичо й Юрд Андресьон и Ямелт я дариха с богата зестра, каквато би й отредил любящият й баща, ако беше жив. Арнерд живее добре, увери я Ямелт, Грюне се вслушва в съветите на съпругата си и вече имат три прекрасни деца.