Сигрид Унсет - Кръстът

— Тоест и ти имаш вина за това, че ще родиш детето си неомъжена?

— Щом избягах от вкъщи с Гауте… Хората едва ли са очаквали двамата да делим една постеля, а помежду ни да стои меч.

— Гауте изобщо ли не помоли роднините ти за разрешение да се ожени за теб?

— Не, знаехме, че е напълно безсмислено да го прави, дори да беше много по-богат — Юфрид отново избухна в смях. — Майко, чуй ме. Баща ми си въобразява, че е ненадминат в търговията с коне, а онзи, който иска да измами Гауте Ерленсьон в размяната на жребци, трябва да е по-бдителен от баща ми.

Макар и да беше в лошо настроение, Кристин не успя да сдържи усмивката си.

— Не съм запозната какво постановява законът в такива случаи — призна тя, — но се съмнявам Гауте да постигне споразумение, което би нарекла благоприятно, Юфрид. Ами ако го обявят за поставен извън закона, а баща ти те вземе обратно вкъщи и те накаже жестоко заради нанесеното му оскърбление? Или реши да те изпрати в манастир, за да изкупиш греховете си?

— Ако ме изпрати в манастир, татко трябва да даде богати дарове на обителта. По-евтино и почтено би било, ако се сдобри с Гауте и приеме обезщетението. Нали разбираш, майко, така няма да му се наложи да ми дава зестра. Мъжът на сестра ми Улав ще получи най-голям дял, но татко няма да ми отнеме изцяло правото на наследство. Ако стана монахиня, роднините ми ще трябва да се грижат и за детето ми. Колкото и да му се иска да ме накаже, татко ще обмисли добре положението, преди да ме застави да се прибера в „Ховлан“ с копеле. Той ме познава отлично… И аз не съм веща в законите, но зная на какво е способен баща ми и на какво — Гауте. Бременността ми вече сериозно личи и ще постигнем напредък чак след като се възстановя от раждането. Тогава няма да ме видиш да плача, майко! Гауте ще се сдобри с роднините ми, и то… Майко, зная, че Гауте е потомък на крале и сановници, а ти си родена в един от най-знатните родове в страната. За нещастие си преживяла синовете ти да изгубят мястото си сред аристократите, което им се е полагало по рождение, но ще доживееш да видиш как родът ти се възражда и си отвоюва славата в лицето на нашите деца.

Кристин мълчеше. Вероятно Юфрид имаше право да очаква такъв развой на събитията и Кристин се притесняваше ненужно. Лицето на девойката бе изпосталяло. Меките й заоблени бузи бяха хлътнали и голямата й силна долна челюст изпъкваше още по-отчетливо.

Юфрид се прозина, седна в леглото и се огледа за обувките си. Кристин й помогна да се обуе. Юфрид й благодари:

— Не подклаждай гнева на Гауте, майко. И на него му е тежко да приеме, че не можем да се венчаем преди раждането на детето, но не желая да обрека рожбата си на бедност още преди да се е родила…

Две седмици по-късно Юфрид роди едър и хубав син, а същия ден Гауте изпрати вест в „Сюнбю“. Рицарят незабавно потегли към „Йорун“ и стана кръстник на Ерлен Гаутесьон. Кристин Лаврансдатер се радваше много на внука си, но не успя да потисне гнева си, задето първото дете, кръстено на Ерлен, е копеле.

— Някога баща ти беше готов да се подложи на големи опасности, само и само да осигури права на сина си — рече тя на Гауте една вечер, докато приготвяше бебето за сън. Юфрид вече спеше сладко. — Ерлен никога не бе изпитвал силна любов към Никулаус, но все пак го почиташе и не би назовал с името му незаконородено дете.

— А, вярно, Орм е бил кръстен на дядо си по майчина линия, нали? — попита Гауте. — Майко, това, което ще кажа, вероятно не подобава на любящ и признателен син, но докато татко беше жив, не си го сочила като пример за подражание. А сега изведнъж ни изтъкваш добродетелите му, все едно е бил светец. С братята ми знаем, че татко не беше такъв. Ще се гордеем, ако някой ден достигнем неговата смелост. Той беше храбър пълководец и превъзхождаше всички воини по качествата, които красят най-много мъжа, но няма как да ни внушиш, че е бил съвестен стопанин и се е отличавал със скромност и благонравие в присъствието на жени… Иначе няма по-хубаво пожелание за теб, малки мой Ерлен, от това, да се метнеш на дядо си!

Гауте взе на ръце повитото бебе и потърка брадичка в малкото му зачервено лице под светлата вълнена пелена:

— Ще станеш най-даровитият и обещаващ храбрец, Ерлен Гаутесьон от „Йорун“! Кажи на баба си колко си спокоен, защото знаеш, че твоят баща няма никога да те изостави.

Гауте прекръсти детето, върна го на Кристин и се приближи до заспалата Юфрид.

— Вижда ми се бледа, майко. Добре била, казваш, нали? Ти си знаеш работата. Лека нощ, спете спокойно и Бог да ви пази!