Сигрид Унсет - Кръстът

Когато видя по-големия син на Симон и Рамборг, Кристин се развълнува дълбоко. Андрес беше одрал кожата на Лавранс Бьоргюлфсьон. Приличаше на дядо си повече от Гауте, а и през последните години Кристин, макар и по неволя, се раздели с надеждата синът й да е наследил благочестивия нрав на дядо си.

Андрес Симонсьон, дванайсетгодишен, висок и снажен, рус, хубав и малко мълчалив, изглеждаше здраво и приветливо момче, притежаваше физическа издръжливост и се хранеше с охота, само дето отказваше да яде месо. Кристин забелязваше, че нещо го откроява от връстниците му, но не можеше да определи какво точно, колкото и внимателно да наблюдаваше племенника си. Андрес се разбираше чудесно с леля си, ала не й спомена за виденията си, пък и по време на престоя си в Сил не изпадна в особените си състояния.

Четиримата синове на Ерлен се радваха на компанията си в имението на майка си, но на Кристин не й се удаде възможност да поговори с тях. Слушаше разговорите им с усещането, че животът и благополучието им се изплъзват от полезрението й. Двамата й синове, потърсили щастието си извън „Йорун“, се бяха отдалечили от дома си, а другите двама, останали при майка си, съвсем скоро се канеха да й отнемат управлението на имота. Срещата се падна в разгара на обичайното пролетно затруднение, породено от недостиг на храна за животните, и майката разбра, че за да се справи с положението, Гауте е наредил през зимата да намалят дажбите на добитъка и е поискал назаем фураж от рицар Сигюр. Всичко това синът й бе предприел, без да се посъветва с нея. Решенията, засягащи имението, се вземаха без нейното одобрение, макар тя да присъстваше на разговорите.

Затова Кристин никак не се изненада, когато един ден Ивар й съобщи, че Лавранс ще замине с него за „Рогнхайм“.

След няколко дни Ивар Ерленсьон предложи на майка си след сватбата на Гауте да се премести да живее при него в „Рогнхайм“.

— Сигне е по-отстъпчива снаха от Юфрид и с нея ще се разбирате по-лесно. Майко, няма да ти е лесно да повериш на друга жена грижите за имението, където си свикнала да се разпореждаш.

Иначе Ивар харесваше Юфрид като всички мъже от роднините. Само Ямелт се държеше малко недружелюбно с нея.

Седнала с малкия си внук в скута, Кристин си мислеше, че от сега нататък й предстои доста нелека съдба. Старостта е тежка. Съвсем доскоро самата тя беше млада жена, а мъжете враждуваха и обсъждаха нейното бъдеще. Вече отиде на заден план. Само допреди няколко години синовете й приличаха на мъничето в прегръдките й. Спомни си съня си с новороденото дете. Изплува и образът на майка й. Кристин помнеше майка си като застаряваща, угнетена от грижи жена, но някога Рагнфрид също е била млада и е топлела децата си с тялото си. Младостта на майка й също като нейната е била белязана от износването и раждането на деца, а докато е хранила сладките малки създания от гръдта си, Рагнфрид вероятно също не си е давала сметка, че всеки изминал ден ще отдалечава рожбата й от майчините й обятия. „Реших да не насилвам нещата, а да изчакам да станеш майка. Тогава ще ме разбереш, мислех си аз“, каза веднъж Рагнфрид. Сега Кристин осъзна, че душата на майка й е била пълна със спомени за дъщеря й; спомени за мисли преди раждането й и в годините, от които децата не си спомнят нищо; спомени за страхове, надежди и мечти. Децата не подозират, че родителите им са мечтали за бъдещето им, докато не дойде техният ред тайно да се страхуват, да се надяват и да мечтаят.

На тръгване роднините се разпръснаха: част от тях тръгнаха с Ямелт към „Формо“, а други последваха Сигюр през Вого. Един ден в имението пристигнаха със запотени коне двама арендатори на Гауте от южната част на долината и донесоха вестта, че областният управител е тръгнал към „Йорун“, за да посети Гауте. В свитата му били бащата и роднини на Юфрид. Младият Лавранс се втурна към конюшнята. На следващата вечер в имението сякаш се готвеха за битка: всички роднини на Гауте се стекоха в „Йорун“ с въоръжените си слуги, а приятелите му от околността също се отзоваха.

Хелге от „Ховлан“ пристигна с голяма свита, за да поиска от Гауте сметка за кражбата на дъщеря си. Кристин зърна знатния посетител, когато той влезе в двора, яздейки редом с Пол Сьорквесьон, самия областен управител. Бащата на Юфрид изглеждаше състарен, висок, прегърбен мъж с болнаво лице. Слезе от коня, накуцвайки. Улав Гайдаря, съпруг на сестрата на Юфрид, представляваше нисък, широкоплещест, набит мъж с червена кожа и рижа коса.