Сигрид Унсет - Кръстът

— Ще вземеш Ерлен със себе си, така ли? Къде отиваш?

— До воденицата. Има опасност реката да я повлече. А Ерлен иска да дойде с мен, така ми каза.

— Да не си полудял? — Юфрид взе детето, а Гауте се разсмя с цяло гърло: — Май наистина ми повярва, че ще го взема!

— Да — съпругата му също се засмя. — Ами ти непрекъснато разнасяш горкото дете насам-натам. Заприличал си на същински рис: предпочиташ да изядеш отрочето си, ама да не го повериш другиму…

Юфрид хвана ръката на сина си и двамата помахаха на Гауте за довиждане. Майката сложи малкия на тревата, приклекна до него и му заговори, а после се втурна към новия хамбар, качи се на горния етаж и си продължи работата.

Кристин се загледа във внука си. Лъчите на сутрешното слънце огряваха толкова прекрасно облеченото в червени дрехи дете. Ерлен се въртеше в кръг, вторачен в тревата. Забеляза купчина дървени стърготини и веднага се зае да ги разпръсква. Кристин се разсмя.

Ерлен беше само на година и три месеца, но според родителите си превъзхождаше връстниците си, защото ходеше, тичаше и казваше две–три думи. Сега детето се насочи към малкия ручей, който течеше в долната част на двора и се превръщаше в бурен поток, когато в планината валеше дъжд. Кристин изтича и го взе на ръце:

— Не бива да ходиш там. Майка ти ще се ядоса, ако се намокриш…

Момчето се нацупи. Като че ли се чудеше дали да заплаче от яд, задето не му позволяват да се плиска в потока, или да отстъпи. Мокренето явно беше голям грях: Юфрид проявяваше прекалена строгост към детските му провинения. Ерлен изглеждаше умно дете. Кристин го целуна, сложи го да седне и се върна в покритата галерия. Работата не й спореше. Непрекъснато гледаше какво става на двора.

Трите постройки отсреща й се виждаха толкова хубави, огрени от ласкавите слънчеви лъчи. Сякаш отдавна не бе обръщала внимание колко внушителни са къщите с чардаци, украсени с колони и богати дърворезби. Позлатеният ветропоказател върху фронтонната стена на новата постройка лъщеше на фона на синкавата мъгла в планината. Тази година началото на лятото се случи влажно и тревата по покривите беше много свежа.

Кристин въздъхна, погледна за пореден път малкия Ерлен и се върна към сандъците си.

Детски вопъл разцепи тишината. Кристин захвърли всичко и се втурна навън. Ерлен пищеше и местеше поглед от пръста си към полумъртва оса в тревата. Баба му го взе на ръце и започна да го утешава, но крясъците му се усилиха. Кристин наложи ухапаното място с влажна пръст и студено зелено листо, без да спира да му говори нежно и съчувствено, ала писъците на детето ставаха все по-ужасни.

Кристин пееше и го милваше, докато го носеше към стаята, а Ерлен се дереше от плач, все едно го колят. После изведнъж млъкна, защото позна кутията и роговата лъжица, които баба му свали от перваза. Тя натопи залъци хляб в меда и нахрани детето, без да спира да го утешава и нежно да допира бузата си о светлото му вратле, където косата му беше къса и къдрава — спомен от времето, когато малкият още лежеше в люлката и търкаше тила си във възглавницата. Ерлен забрави за болките си, обърна лице към баба си и започна да я потупва и целува с лепкави ръце и устни.

В стаята влезе Юфрид:

— Вътре ли го прибра, майко? Нямаше нужда, нали съм наблизо.

Кристин й каза за осата:

— Не чу ли как пищеше?

Юфрид й благодари.

— А сега няма повече да ти пречим.

Снаха й взе детето, което протягаше ръце към майка си, и излезе.

Кристин прибра кутията с меда. Липсваше й желание да прави каквото и да било. Ингрид ще се заеме със сандъците в галерията, реши тя.

След като се премести в старата къща, Кристин възнамеряваше да вземе Фрида Стюркоршдатер при себе си, но тя се омъжи за един от слугите на дук Хелге — младо момче, на години да й бъде син.

— Според традицията в нашия край подчинените се вслушват в добронамерените съвети на господарите си — отбеляза Юфрид, защото Кристин се питаше как е възможно Фрида да сключи такъв брак.

— Но при нас слугите нямат навика да ни се подчиняват, освен ако не са на същото мнение, и приемат препоръките ни само когато сметнат, че са в тяхна полза. Запомни това, Юфрид, ще ти потрябва.

— Майка е права, Юфрид — обади се съвсем кротко Гауте.

Още преди да се оженят, Кристин забеляза с каква неохота й противоречи Гауте. След сватбата той се превърна в послушен съпруг.

Свекървата не отричаше, че в повечето случаи съветите на Юфрид са ценни за сина й. Снаха й се отличаваше с изключително благоразумие, трудолюбие и старателност. Освен това Юфрид не беше по-лекомислена от Кристин. И двете погазиха синовния си дълг и продадоха честта си, защото иначе нямаше как да се омъжат за своя избраник. Ала след като постигна своето, Юфрид се превърна в благочестива и предана съпруга. Очевидно обичаше горещо Гауте. Гордееше се с красотата и със знатния му род. Сестрите ми се омъжиха за богаташи, но е препоръчително да видиш мъжете им в безлунна нощ, да не говорим за предците им, подиграваше се Юфрид. Младата жена бдеше ревностно над честта и благополучието на Гауте според собствените си разбирания, а у дома се стараеше да му угажда, но случеше ли се той да изрази мнение, различно от нейното, дори и по незначителен въпрос, Юфрид се съгласяваше с него с доста красноречива и недоволна физиономия и Гауте веднага се разколебаваше, а после тя намираше начин да го разубеди.