Сигрид Унсет - Кръстът

Младата стопанка ревнуваше и сина си от нежните грижи на баба му.

На двора, в ниската, изпотъпкана трева растеше билка със загрубели като кожа, тъмни листа. Но сега, в разгара на слънчевото лято, от всяка смачкана листна розетка поникна по едно стъбълце с крехки, светлосини цветчета. Кристин сравняваше старите външни листенца, белязани от всяка човешка и животинска стъпка, която ги е смазала, със себе си: сигурно обичат миловидното израстъче в сърцевината си, както тя обича внука си.

Малкият Ерлен беше живот от нейния живот и плът от нейната плът. Усещането, което бе имала с децата си, се преобрази в още по-силно умиление към внука. Когато Кристин държеше малкия на коленете си, забелязваше зоркия, хищен поглед на майка му. Юфрид го вземаше от обятията на свекърва си веднага щом приличието й позволяваше и го притискаше към гърдите си жадно, със собственическо чувство. В такива моменти Кристин Лаврансдатер за пореден път осъзнаваше, че тълкувателите на Божието слово имат право. Земният живот наистина е непоправимо заразен с размирици. На този свят, където хората се съвкупяват, зачеват потомство, поддават се на плътските си страсти един към друг и обичат плътта си, неизменно ще страдат от сърдечна мъка и прекършени въжделения, както неизменно пада скреж през есента. Докато зимата отнема на дървото короната му, животът и смъртта ще разделят приятелите един от друг.

Една вечер, две седмици преди празника на свети Улав, в „Йорун“ пристигна тълпа просяци. Помолиха за покрив над главите си за през нощта. Застанала на чардака на стария хамбар — сега се разпореждаше там — Кристин чу как Юфрид излезе и отговори на просяците, че ще им даде храна, но не може да ги подслони:

— И без това сме много хора, а и свекърва ми живее в имението. Тя стопанисва половината къщи…

В душата на старата господарка пламна гняв. Никога досега в „Йорун“ не бяха отказвали подслон на пътници, когато слънцето се снижи до ръба на хребета. Кристин се спусна по стълбите към снаха си и новодошлите.

— Юфрид, тези хора ще спят при мен. Аз ще ги нахраня. В този дом не се е случвало да откажем подслон на наш брат — християнин, ако ни е помолил с Божието име на уста.

— Постъпи, както ти е угодно, майко — отвърна Юфрид, пламнала от смущение и яд.

Когато огледа просяците, Кристин почти съжали за предложението си. Все пак Юфрид имаше донякъде право да не иска тези хора в дома си. Гауте и слугите отидоха да косят ливадите извън имението до Силското езеро и не ги очакваха да се приберат тази вечер, а Юфрид остана сама с бедните слуги — двамата старци и две деца — и свекърва си със слугинята й в старата къща. Кристин бе виждала какви ли не хора в странстващите просешки тълпи, но новодошлите никак не й вдъхнаха доверие: четирима едри, силни млади мъже. Тримата бяха рижави, с малки диви очи. Приличаха на братя. Четвъртият обаче — с разкъсани ноздри и без уши — говореше неясно, сигурно беше чужденец. Освен тях сред просяците имаше и двама старци — дребен, превит о две дядо, чиито лице, коса и брада бяха придобили жълто-зеленикав оттенък поради мръсотията и старостта му, и жена на години със забрадка, пропита от кръв и гной, и осеяни с рани шия и ръце. Кристин потръпна от ужас при мисълта тази старица да се доближи до малкия Ерлен. Но стопанката все пак съжали двамата немощни старци и се почувства доволна, че няма да се изкачват по хребета Хамер през нощта.

Просяците се държаха прилично. Веднъж безухият се опита да ощипе Ингрид, докато тя прислужваше на масата, но Бьорн веднага настръхна и започна да ръмжи. Гостите изглеждаха унили и изтощени. На въпросите на стопанката отговориха, че са капнали от умора, пък събрали малко милостиня. Надявали се щастието да им се усмихне в Нидарус. Болната старица прие с радост козия рог, който й подаде Кристин. Вътре имаше целебен мехлем от пречистена овча мас и урина от малко дете. Стопанката й предложи да натопи забрадката й в топла вода и да я изпере, но старицата отказа. Все пак склони да вземе чиста ленена кърпа — подарък от Кристин.

Стопанката предвидливо нареди на Ингрид — младата прислужница — да легне от вътрешната страна на леглото. През нощта кучето изръмжа на няколко пъти, ала иначе цареше тишина. Малко след полунощ Бьорн се втурна към вратата с радостен лай. На двора изтрополиха конски копита. Гауте се прибира, досети се Кристин. Явно Юфрид бе изпратила да го повикат.

На сутринта Кристин се погрижи просяците да си тръгнат с пълни торби. Едва излязоха през портата и стопанката видя как Гауте и Юфрид приближават към стаята й.