Сигрид Унсет - Кръстът

— Майко! — за миг тя се вгледа в очите му и прозря срама и объркването му. — Ти не си… през последната година не си много доволна. Майко, Юфрид прави всичко това с добри намерения. Изпитва към теб дълбоко уважение. Но май трябваше да й разкажа каква жена беше и каква си била винаги…

— От къде ти дойдоха такива мисли, Гауте? — ласкаво и учудено попита тя. — Осъзнавам, че вече не съм млада, а е трудна работа да угодиш на стар човек, но все още не съм си изгубила съвсем разсъдъка, та да не разбирам колко ви е грижа за мен. Мъчно ми е, ако Юфрид си мисли, че не съм й благодарна за положените усилия и за всичко, което прави, за да ме пощади от тежък труд. Синко, бъди сигурен: оценявам добродетелите на съпругата ти и преданата ти синовна обич. Ако не съм съумяла да ви покажа любовта си, както е редно, прояви малко снизхождение към мен. Нали съм възрастна жена…

— Майко — Гауте се вторачи в нея с отворена уста и избухна в сълзи.

Облегна се на коня и хлипа дълго, разкъсван от ридания. Кристин запази самообладание. Гласът й издаваше единствено леко учудване и майчина доброта:

— Синко, още си много млад, а и винаги си бил глезеното ми дете, както казваше татко ти. Но въпреки това не бива да се разстройваш така, сине, защото вече си стопанин, пълнолетен мъж. Пък и аз не заминавам за Рим или за Йерусалим. По пътя до Нидарус няма опасност да ми се случи кой знае какво. Ще си намеря и спътници най-късно, като стигна до Тофтар. Оттам всяка сутрин тръгват тълпи с поклонници…

— Майко, майко… прости ни! Как можахме да ти отнемем правото да се разпореждаш в имението и да те изтикаме в ъгъла!

— Деца, деца, боя се, че ме мислите за много властолюбива жена — поклати глава Кристин с лека усмивка.

Гауте я погледна, тя взе едната му ръка в своята, а другата сложи на рамото му. Увери го за пореден път колко благодарна е и на него, и на Юфрид и го благослови. После го обърна към коня и през смях го тупна по гърба като пожелание за добър път.

Майката изчака Гауте да се изгуби от погледа й под склона. Видя й се толкова хубав на едрия кон.

Обзе я странно усещане. Сетивата й възприемаха с особена острота всичко извън нея: напоения със слънце въздух, знойния аромат на боровата гора, скрибуцането на птичките в тревата. Същевременно Кристин се вгледа в себе си и потъна във въображаеми картини, както човек получава видения по време на силна треска. В душата си усещаше празен дом, напълно беззвучен, мрачен, от него лъха на пустота. Картината отстъпи на друга: бряг при отлив, морето се отдръпва от сушата, оголва светли, излъскани камъни, купчини тъмни, безжизнени водорасли, отломки от разбити кораби…

Намести торбата си по-удобно на гърба, стисна тоягата и пое надолу към долината. Ако не й е писано да стъпи повече тук, значи такава е Божията воля. Излишно е да се страхува. Май я плашеше мисълта, че остарява. Прекръсти се и ускори крачка. Нямаше търпение да стигне до подножието на склона, където пътят минаваше между стопанствата.

Къщите в „Хауген“, разположени във високите части на планината, се виждаха съвсем дребни в далечината. Сърцето й заблъска в гърдите.

Очакванията й се оправдаха: в края на деня, когато стигна до Тофтар, срещна неколцина поклонници. На следващата сутрин тръгнаха заедно към планината.

Свещеник със слуга и две жени — майка му и сестра му — яздеха на кон и се движеха пред останалите. Кристин усети бодеж в сърцето, докато гледаше как възрастната жена язди между децата си.

Сред групата богомолци имаше двама застаряващи селяни от малко имение в Довре, двама млади мъже от Осло, занаятчии в града, и селянин с дъщеря си и мъжа й, съвсем млади хора с дете — момиченце на година и половина. Тримата се редуваха да яздят на един кон. Идваха от Андабю — южно село. Кристин не знаеше къде се намира. Първата вечер предложи да прегледа детето, защото то непрекъснато плачеше и пищеше. Малката имаше окаян вид, едра, гола глава и малко, немощно тяло. Не можеше нито да говори, нито да седи. Майката явно изпитваше срам. На следващата сутрин Кристин пожела да поноси момиченцето и майката с охота се съгласи. Не беше от най-грижовните родители. Но Кристин си даде сметка колко са млади двамата с мъжа й, нямат още осемнайсет години, а и майката сигурно се бе изморила да носи тежкото дете, което не спираше да хленчи. Дядото на момиченцето беше противен, сърдит и намусен възрастен мъж, но тримата тръгнали към Нидарус по негово настояване. Явно много обичаше внучката си. Кристин вървеше последна с детето на ръце и с двама монаси францисканци. Възмущаваше се, задето хората от Андабю не се сещаха да предложат на монасите да яздят коня им, макар да виждаха, че по-младият има тежко заболяване.