Сигрид Унсет - Кръстът

— Самите те са избрали нищетата по време на земния си живот — напомни тя.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти си богаташка — ядосано я обори монахът. — Никога не си гладувала…

Тя нямаше друг избор, освен да се съгласи с него.

Слязоха в населените места и поеха през долините Упдал и Сукнадал. Поклонниците даваха на брат Тургилс да язди, а някои го возеха и в каруца, но той отпадаше с часове. Същевременно спътниците на Кристин постоянно се променяха, защото първите вече отдавна избързаха напред, а ги настигаха все нови и нови хора. От поклонниците, с които прекоси планината, в Стаурин останаха само двамата монаси. На сутринта брат Арнгрим й съобщи със сълзи на очи, че брат Тургилс е получил тежък кръвоизлив през нощта и не е в състояние да продължи. Нямало да стигнат навреме в Нидарус и щели да пропуснат тържествата.

Кристин благодари на монасите за компанията, за духовните напътствия и за помощта им. Брат Арнгрим остана смаян от щедрите й дарове на раздяла. Лицето му грейна и на свой ред той пожела да й даде подарък. Извади от торбата си кутия с писма. Върху тях беше написана благозвучна молитва, а накрая — всички имена на Господ. Имаше свободно място, където богомолецът да напише името си.

Кристин сметна за ненужно монахът да разбира коя е, за кого е била омъжена и каква съдба е сполетяла мъжа й, макар че вече му спомена името на баща си. Затова просто написа: вдовицата Кристин.

В долината на река Гаула Кристин се стараеше да минава по пътеките, отдалечени от населените места, защото се опасяваше да не срещне някой познат от богатите имения, който ще разпознае бившата стопанка на „Хюсабю“. Сама не знаеше защо това я плаши. През гората се изкачи по хребета и в планината Ватс стигна до малката църква, носеща името на Йоан Кръстител, ала местните я наричаха „Свети Едвин“.

Параклисът се намираше на поляна сред гъстата гора. И параклисът, и хълмът зад него се отразяваха в малко езеро, от което водеше началото си целебният извор. До потока беше поставен дървен кръст, а наоколо лежаха пръснати патерици и тояги. По храстите висяха парчета от стари превръзки.

Църквата беше опасана с ниска ограда, а портата — затворена. Кристин коленичи пред оградата и си спомни как идваше тук с болния Гауте. Тогава беше облечена в коприна, а част от местните аристократи — пременени в разкошни одежди. Тя влизаше в храма с отец Айлив, който държеше Нокве и Бьоргюлф, докато отвън, сред множеството, я чакаха слугите й. Отправяше горещи молитви към Господ да прати на клетото й дете разсъдък и здраве. Няма да искам нищо повече, кълнеше се тогава тя, няма дори да моля да ме избавиш от болките в гърба, които ме мъчат от раждането на близнаците.

А сега Гауте беше красавец, величествено изправен на коня си. Самата тя се радваше на завидно добро здраве за жена на петдесет години. Даде си сметка за това по време на пътуването. Господи, дай ми това и това, и това, а аз ще ти бъда благодарна и няма да те моля за повече от това и това, и това…

Още от млада молеше Бог единствено за едно: да удовлетвори желанията й. И в повечето случаи постигаше целите си. Сега коленичи пред тази църква със съкрушено сърце — не защото бе съгрешила спрямо Господ, а защото бе недоволна, че цял живот е следвала собствените си желания.

Не дойде при Господ с венеца си, нито с греха и мъката си. Очакваше на света да е останала още някоя сладка капка, която Бог да налее в чашата й. Дойде при Него чак сега, когато разбра, че светът е кръчма. Който няма какво да даде, излиза навън.

Не усещаше прилив на радост от взетото решение. Не смяташе решението за свое. Бедняците, които гостуваха в дома й, дойдоха, за да я изведат оттам. Нечия чужда воля я смеси с тълпата бедняци и клетници и я подтикна да тръгне с тях, да се махне от дома, където се разпореждаше като господарка и стопанисваше имуществото като мъжка майка. Склони да се съобрази с предначертания й път, без да негодува, защото осъзнаваше, че постъпва така заради Гауте: той щеше да живее по-спокойно, ако майка му отиде другаде. Цял живот Кристин моделира съдбата си по своя воля. Сдоби се с онова, което искаше, но не можеше да оформи и синовете си според своите разбирания: техен създател беше Господ. Те действаха според собствените си убеждения и майката се оказа безсилна да ги промени. Гауте беше съвестен стопанин, примерен съпруг и всеотдаен баща, трудолюбив и почтен мъж, но не притежаваше заложби за рицар и воин, нито желание да се насочи към попрището, към което майката мечтаеше. Но Гауте я обичаше и мисълта, че не оправдава очакванията й, го гнетеше. Затова Кристин, въпреки накърнената си гордост, реши да помоли за дом и подслон, защото нямаше какво да дари и пристигаше без пукната пара.