Сигрид Унсет - Кръстът

Същевременно осъзнаваше колко необходимо е да постъпи така. Боровата гора нагоре по хълма попиваше процеждащата се слънчева светлина и шумолеше едва доловимо, а малката църква, затворена и притихнала, излъчваше аромат на смола. Кристин тъгуваше за покойния монах, който някога я хвана за ръка и я заведе под светлината на Божията любов, когато беше още невинно дете. После, и по време на земния си живот, и след смъртта си, брат Едвин й протягаше ръка, за да й посочи праведния път, да я избави от грешките й. Изведнъж Кристин си спомни ясно какво сънува преди няколко дни в планината: „Стои на слънце в двора на голямо имение, а брат Едвин излиза от вратата на къщата. Ръцете му са пълни с хляб, приближава се до нея и й отчупва голямо парче. Макар да е решила да проси милостиня по селата, сега Кристин някак е срещнала брат Едвин и двамата вървят заедно и се молят.“

Кристин си даваше сметка, че сънят й има и друго значение. Имението не е просто имение, а свято място, брат Едвин е част от живущите там, а хлябът, който й подаде, представлява нафора, panis angelorum 15 15 Panis angelorum (лат.) — Ангелски хляб. — Бел.прев. , и тя е приела от ръката му ангелската храна. Повери обета си в ръцете на брат Едвин.

Най-сетне пристигна. Кристин Лаврансдатер седна да си отдъхне до купа сено по пътя под крепостта „Сионсборг“. Слънцето печеше, духаше вятър. Там, където ливадата още не беше окосена, избуялата трева се поклащаше като алена, лъскава коприна. Само в Трьонделаген ливадите добиват такъв оттенък. Под склона Кристин зърна фиорда. Докъдето погледът й се простираше по брега, скрит от гористия нос, виждаше как свежи тъмносини вълни с бели, разпенени гребени се удрят о отвесните скали.

Кристин въздъхна дълбоко. Все пак усещането да се върне по тези места беше приятно, макар и засенчвано от мисълта, че повече няма да си тръгне оттук. Облечените в сиво сестри от манастира в „Райн“ съблюдаваха правилата на свети Бернар също като братята на остров Таутра. Кристин стана в ранни зори и пое към църквата за утреня. Представи си как по същото време Нокве и Бьоргюлф заемат местата си в хора на монасите. Ще изживея старините си заедно с две от децата ми, утешаваше се тя. Е, не както си го беше представяла.

Събу си чорапите и обувките и изми краката си в потока. Искаше да влезе в Нидарус боса.

Зад гърба си, близо до замъка, чу глъчка: няколко момчета, застанали под портата на укреплението, се опитваха да влязат в разрушената крепост. Забелязаха я и започнаха да крещят към нея непристойни думи, да се смеят и да викат. Тя не им обърна внимание, но едно момче — около осемгодишно — се търкулна по стръмния насип и едва не се блъсна в нея, докато сипеше цинизми, които въодушевено повтаряше след по-големите си другари. Кристин се обърна към него и му рече с усмивка:

— Няма нужда да крещиш така. По панталона ти на колела вече разбрах, че си дете на трол. 16 16 В норвежките народни приказки троловете носят панталони на колела, за да бягат по бързо при опасност и когато чуят молитва. — Бел.прев.

Чули отговора на Кристин, момчетата слязоха да я видят, но веднага млъкнаха и се смутиха, защото забелязаха, че са подвиквали на възрастна жена в дрехи на поклонница. Тя не ги нахока заради неприличното им поведение. Просто ги погледна с големите си ясни и спокойни очи, а по устните й се изписа загадъчна усмивка. Хлапетата оглеждаха с интерес кръглото й, изпосталяло лице с широко чело и малка, закръглена брадичка, загорялата й от слънцето кожа и множеството бръчки около очите. Все пак жената не им се струваше много стара.

По-смелите момчета започнаха да бъбрят, за да прикрият всеобщото смущение. Кристин се разнежи. Тези деца й напомняха за Ивар и Скюле. Като малки и те обичаха да ръсят глупост след глупост. Майката се уповаваше на Бога, че нейните деца все пак никога не са изричали толкова мръсни думи като тези хлапета, вероятно деца на бедни родители от града.

Когато настъпи дългоочакваният миг и тя застана под кръста на Фегинсбрека, а пред очите й се откри изглед към Нидарус, заради детската глъчка Кристин не успя да притаи дъх в благоговеен трепет и да се потопи в размисъл. Мощен камбанен звън извести вечерня, но момчетата приказваха един през друг и всеки искаше да й обясни какво вижда.

Над фиорда духаше силен вятър, носеха се дъждовни облаци и мъгла, които скриваха остров Таутра от погледа й.

Заедно с децата Кристин пое на юг по стръмния път Стайнбергене. Разнесе се звънтене на хлопатари — овчарите събираха животните. Добитъкът се прибираше от паша в града. През портата на крепостта над провлака Нидарайд Кристин и младите й спътници спряха, за да пропуснат животните. Овчарите подвикваха и ругаеха, биковете се мушкаха с рога, кравите се блъскаха, момчетата обясняваха на Кристин кой е собственик на този или онзи вол. А когато минаха през портата и поеха по крайбрежните улици, тя непрекъснато трябваше да внимава къде стъпва, за да избегне кравешките изпражнения по утъпканата от добитъка пътека.