Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин оправдаваше лекомислието на сина си. Самата тя не се съпротивлява дълго на изкушението, макар и да бе израснала при благочестиви, добродетелни родители, докато синовете й още от малки знаеха, че майка им е съгрешила, а баща им има деца от друга, омъжена жена. Освен това бяха вече големи, когато Ерлен изневери на майка им. Като прибавим лошия пример на Юлв Халдуршон и лековатите брътвежи на Фрида, не беше никак учудващо защо младежите нямат здрави морални устои. Успееше ли да се сдобие със съгласието на роднините й, на Гауте не му оставаше друго, освен да се ожени за Юфрид, но горко й на невестата, ако той се ожени за нея по задължение, а не от любов.

Един ден през постите Кристин и Юфрид приготвяха храна за секачите. Начукваха изсушената риба, пълнеха кутиите с масло, а дървените бутилки — с бира и мляко. Кристин виждаше колко й е тежко на девойката да се труди в това положение, но Юфрид се ядоса, когато Кристин я посъветва да седне и да си отдъхне. За да й повдигне настроението, стопанката я попита за онзи случай, когато Гауте опитомил жребец с лентата на някаква девойка:

— Ти ли беше тази девойка?

— Не — сърдито отвърна Юфрид и пламна. Все пак след малко омекна: — Лентата беше на сестра ми Оса — засмя се тя, — Гауте първо хареса нея, но когато се прибрах у дома, се запозна с мен и вече не знаеше коя от двете ни предпочита. Очакваше Оса да е при Дагрюн през лятото и затова слезе в Согн. После обаче се дразнеше, щом го подкачах за нея. Кълнеше се в хора и в Бог, че не би си позволил да оскърби дъщеря на добродетелен човек. Между него и Оса нямало нищо сериозно и можел да заспи с чиста съвест в обятията ми. Повярвах му — засмя се отново Юфрид, погледна Кристин и упорито тръсна глава: — Исках да се омъжа за Гауте и, вярвай ми, майко, ще стана негова жена. Поискам ли нещо, винаги успявам да си го извоювам.

Кристин се събуди. В стаята цареше непрогледен мрак. Студът щипеше бузите и носа й. Придърпа кожената завивка по-нагоре и усети, че ръбът й е заскрежен от дъха й. Наближаваше да се развидели, но стопанката се боеше да стане и да провери по звездите. Сви се на кълбо под завивката, за да се стопли. Спомни си какво й се присъни.

Лежи в малката стая в „Хюсабю“. Току-що е родила дете. Държи го в обятията си, завито в агнешка кожа, която се е разтворила и открива малкото му тъмночервено телце. Бебето лежи със сключени ръце над лицето си, присвити в коленете крака и кръстосани стъпала. От време на време помръдва. Насън Кристин изобщо не се запита защо детето не е повито и защо в стаята няма други жени. Топлината на тялото й обгръща бебето в прегръдките й. Майката усеща със сърцето си всяко негово движение. Докато гледа сина си, умората и болките стихват постепенно като разпръскващ се мрак, а радостта от раждането му и майчината й любов непрекъснато растат, както денят настъпва и завзема все по-голяма част от небето над ръба на хребета.

Същевременно тя се намира и навън, зад къщата. В настъпващия зимно-пролетен ден местността се къпе в сутрешното слънце под краката й. Вдишва с пълни гърди студения свеж въздух. Духа леден вятър, но с вкус на далечното море и на топящ се сняг. Лъчите на сутрешното слънце озаряват хребетите, пресичащи долината, а в стопанствата тъмнеят места, където вече няма сняг, но горските поляни сред тъмнозелените дървета още блестят в сребристобяло. Небето прилича на измито. По ясния му свод в жълто и светлосиньо, вятърът подмята откъслечни тъмни облаци. Но все още е студено. Кристин е застанала на снежна пряспа, твърда като камък след нощния мраз. Между къщите пада хладна сянка, защото слънцето грее над източния хребет в задната част на имението. А там, където сянката свършва, сутрешният вятър разклаща бледата миналогодишна трева. Стръкчетата й блестят, а корените още са сковани в блестящ като стомана лед.

Ооо. Вопълът неволно се изтръгна от гърдите й. Лавранс спеше в същата стая. Равномерното му дишане долиташе от съседното легло. А на горния етаж Гауте споделяше една постеля с любовницата си. Майката отново въздъхна и се раздвижи неспокойно; старото куче на Ерлен се присламчи към сгънатите й в коленете крака под чаршафите.

Стопанката чу, че Юфрид е на крака и ходи напред-назад. Кристин стана бързо, обу мъхестите си ботуши, облече си роклята от сукно и кожения елек. В тъмнината тръгна опипом към пещта, приклекна, духна пепелта и я разрови, ала не се показа нито една искра. Жаравата бе изгаснала през нощта.

Извади огнивото от кесията, която носеше на колана си, но праханта се бе намокрила и замръзнала. Опита няколко пъти и се отказа да трие огнивото. Отиде да вземе жар от Юфрид.