Сигрид Унсет - Кръстът

Сега Кристин и Ингрид пометоха набързо стаята, стопанката донесе хубаво спално бельо, завивки и възглавници, окади с хвойна, а на малката маса постави сребърната чаша с последната капка вино в къщата, пшеничени питки и восъчна свещ в металния свещник, който премести до леглото. Успя да внесе уют в стаята, макар и на бърза ръка.

На дъсчената стена към килера висяха оръжия: черната брадва за две ръце на Ерлен, любимият му малък меч, секири и дървени брадви, тънките брадви на Бьоргюлф и Нокве и още две техни почти неизползвани брадви, защото им се струваха твърде леки. С тях Лавранс Бьоргюлфсьон скова и измайстори какви ли не предмети толкова изкусно и уверено, че после бе достатъчно да използва длетото и ножа само за да им придаде завършен вид. Кристин занесе брадвите в килера и ги прибра в сандъка на Ерлен, където пазеше окървавената му риза и брадвата, която държеше той, когато му нанесоха смъртоносната рана.

С усмивка на уста Гауте помоли Лавранс да заведе невестата му в горната стая. Момчето се смути, но не без гордост. Кристин виждаше, че Лавранс осъзнава колко опасна игра е незаконната женитба на брат му, ала неочакваното събитие го въодушеви и превъзбуди. По-малкият брат гледаше Гауте и хубавата му жена с блеснали очи.

По стълбите свещта угасна.

— Гауте си пийна повечко и сгреши, като ви помоли да ме заведете в спалнята ни — обърна се Юфрид към Кристин. — Не правете и крачка повече, стопанке. Не се бойте, няма да забравя, че съм прелъстена девойка, взета от роднините си без съгласието им.

— Мой дълг е да ти помагам и да ти служа, докато синът ми изкупи греха си към теб и ти се сдобиеш със законното право да ме наричаш своя свекърва — отвърна Кристин. — Седни да ти среша косата. Не съм виждала по-прекрасна коса от твоята, чедо…

Когато хората от имението се оттеглиха обаче и стопанката остана сама в леглото си, отново я налегна безпокойство. Тази вечер от устните й неусетно се отрониха думи към Юфрид, които не бе обмислила добре. Но девойката — макар и още съвсем млада — ясно осъзнаваше, че няма право да настоява за снизхождение, защото сама е пожелала да се раздели с честното си име и девическото си послушание.

Значи така постъпват хората, когато невестата пристигне в дома на жениха преди сватбата. Кристин въздъхна. Някога и тя беше готова да се подложи на такъв срам заради Ерлен, ала не би се осмелила да побегне при него, ако майка му живееше в „Хюсабю“. Стига, не бива да съди така жестоко клетото дете…

Сигюр Елдярн продължи да снове напред–назад из стаята, олюлявайки се на всяка крачка. Настаниха рицаря в една стая с Лавранс. Сигюр бъбреше завалено, но искрено доброжелателен към двамата млади и обещаваше да не пожали средства, та опасното им начинание да завърши благополучно.

На следващия ден Юфрид показа на Кристин какво е донесла от дома си: два кожени чувала с дрехи, ковчеже от бивни на морж, пълно със скъпоценности. Сякаш прочела мислите на стопанката, девойката й обясни, че всички тези вещи са лично нейни: подаръци и наследство от майка й. Не взела нищо от баща си.

Кристин я слушаше тъжно, подпряла длан на бузата си. В онази нощ преди цяла вечност, когато се готвеше да избяга от бащиния си дом, тя събра в едно ковчеже златни накити — подаръци от родителите, които вече бе опозорила и се канеше да ги оскърби и унижи пред всички.

Щом всички тези скъпоценности представляваха само лични вещи на Юфрид и са наследство от майка й, значи девойката идваше от пребогат дом. Кристин оцени накитите от ковчежето на около трийсет марки чисто сребро. Само яркочервената дреха с бяла кожа, сребърни рисунки и подплатена с коприна качулка струваха поне десет-дванайсет марки. Би било чудесно, ако бащата на Юфрид склони да се сдобри с Гауте, но синът на Ерлен не можеше да се мери с девойката по знатен произход. А ако Хелге решеше да поиска суровите глоби, които му се полагат по закон, изгледите за Гауте не бяха никак добри.

— Майка ми не сваляше този пръстен от ръката си — обясни Юфрид и го подаде на Кристин. — Ще го приемете ли като подарък, стопанке? Така ще зная, че не ме осъждате строго и безмилостно за постъпката ми, както впрочем подобава на добродетелна жена с вашето потекло.

— А аз ще се опитам да заместя майка ти — усмихна се Кристин и си сложи пръстена: малък, от сребро, с бял ахат. Навярно притежава голяма стойност за девойката, защото го е носила майка й, съобрази стопанката. — Сега и аз ще ти дам подарък — Кристин извади ковчежето си и намери златния пръстен със сапфири. — Вземи го. Бащата на Гауте го сложи на леглото ми, след като го родих.