Сигрид Унсет - Кръстът

Чак после й хрумна, че прие радушно в дома си напълно непозната жена.

Юфрид съблече връхната си дреха. От тежката й зимна рокля от водно синьо домашнотъкано сукно капеше вода, а наметката й беше подгизнала. Девойката имаше детско излъчване и в поведението й прозираше благо, тъжно достойнство. Държеше малката си глава очарователно наведена, а двете дебели гарвановочерни плитки се спускаха до кръста й. Кристин хвана ръката й с майчинска нежност и я настани на най-топлото място до пещта:

— Сигурно си измръзнала?

Гауте се приближи и отривисто притисна майка си в прегръдките си:

— Майко, ще бъде, както е рекъл Господ. Виждала ли си красавица като моята Юфрид? Трябваше да я взема, каквото и да ми струва. Ще бъдеш мила с нея, нали, майко?

Юфрид Хелгесдатер беше наистина прекрасна… Кристин не можеше да откъсне очи от нея. Девойката беше дребна, с широки рамене и бедра, но със заоблени форми и добро телосложение. Мекотата и чистотата на кожата й придаваше очарование на пребледнялото й лице. Юфрид имаше къси и широки черти, но бузите и категоричната извивка на брадичката й я правеха много привлекателна. Между издължените й тесни розови устни се подаваха равни дребни зъби, които приличаха на млечните зъби на децата. А Повдигнеше ли тежките си мигли, отдолу като две звезди засилваха бистрите й сиво-зелени очи. Черна коса и светли очи — Кристин обожаваше това съчетание, откакто зърна Ерлен за пръв път. Повечето й синове наследиха рядката красота на баща си.

Кристин настани Юфрид до себе си на пейката. Девойката посягаше стеснително към храната, смутена от присъствието на непознатите хора на трапезата, а всеки път, когато Гауте вдигаше чашата си в нейна чест, по лицето й се разливаше нежна руменина.

Гауте, седнал на почетното място, пламтеше от гордост и тревожно щастие. Тази вечер в чест на завръщането на сина си стопанката постла покривка върху масата и постави две восъчни свещи в свещниците от позлатена мед. Гауте непрекъснато пиеше за здравето на господин Сигюр, а рицарят също не му оставаше длъжен. Старецът се разнежи и разчувства. Прегърна Гауте и му обеща да му издейства застъпничеството на богатите си роднини, а вероятно и на крал Магнюс, за да го сдобри с оскърбеното семейство на откраднатата девойка. Сигюр Елдярн нямаше врагове. Причината да живее самотно се криеше в лютия нрав на баща му и в нещастието, сполетяло съпругата му.

В края на вечерта Гауте стана от мястото си с рог в ръка. „Колко е красив — помисли си Кристин, — и как прилича на баща ми!“, Лавранс изглеждаше по същия начин, когато виното започнеше да го опиянява: очите му засилваха от жизнелюбие, а снагата и лицето му излъчваха здраве.

— Днес с всички вас ще отпразнуваме прибирането ми у дома с тази жена, Юфрид Хелгесдатер, а сватба ще вдигнем малко по-късно, ако е рекъл Господ. Искаме да благодарим на теб, Сигюр, за безусловната ти подкрепа, и на теб, майко, задето ни прие в дома си, както очаквах, защото зная какво всеотдайно любящо сърце носиш. С братята ми често си говорим, че за нас ти си най-великодушната и най-добрата майка. Затова те моля, майко, да ни окажеш честта лично да украсиш и подредиш брачното ни ложе, та да мога без срам да предложа на Юфрид да легне до мен, и да я придружиш до спалнята ни, за да легне в общата ни постеля, както подобава на младоженка, защото нейната майка не е сред живите, а тук няма нейни роднини…

Сигюр вече се беше напил и избухна в гръмогласен смях:

— Нали спахте заедно в дома ми? А май и преди това споделяхте една постеля…

Гауте тръсна надменно златистите си коси:

— Да, сроднико, но тази нощ Юфрид за пръв път ще спи в прегръдките ми в дома ми, ако такава е Божията воля. А вие, добри хора, пийте и се веселете! Вече видяхте жената, която ще стане моя съпруга и стопанка на „Йорун“. Тя или никоя друга, кълна се в Господ Бог и в християнската си вяра. От всички вас — и мъже, и жени — очаквам да я почитате, а от хората ми — да я защитавате и браните, както подобава на истински храбреци.

Кристин се възползва от настъпилата весела глъчка след речта на Гауте, стана тихо от масата и нареди шепнешком на Ингрид да се качи с нея на горния етаж.

Великолепната стая беше доста занемарена през последните години, когато синовете на Ерлен се преместиха там. Кристин не виждаше смисъл да жертва за немарливите младежи хубава покъщнина и меки чаршафи и затова вътре имаше само най-необходимото. Рядко караше слугините да чистят, защото не си струваше трудът. Гауте и приятелите му непрекъснато внасяха мръсотия и смет веднага след като слугинята измете. Стаята беше просмукана с миризмата на мъже, които лягат в постелята мокри, потни и покрити с нечистотии от гората и обора. Разнасяше се смрад на конюшня, на кожени дрехи и на мокри кучета.