Сигрид Унсет - Кръстът

Още от раждането на Гауте майката изпитваше слабост към него, която не й позволяваше да го мъмри. Като малък той боледуваше непрекъснато, но и след като укрепна, продължи да търси подкрепата на майка си по-често от братята си. Освен това Гауте приличаше на баща й. Като дете се отличаваше със стабилен и надежден характер. Сериозно, с вид на възрастен, Гауте даваше на майка си всякакви добронамерени съвети с наивното убеждение, че ще й бъдат от неоценима полза. Кристин така и не се научи да проявява строгост към него. Гауте, разсъдлив и умен по природа, наистина допускаше грешки, продиктувани от лекомислие и липса на житейски опит, но имаше нужда само от няколко ласкави напътствия, за да се върне в правия път.

Когато Гауте навърши две години, отец Айлив, капеланът им в „Хюсабю“, който умееше да лекува детски болести, посъветва Кристин да го храни с майчино мляко, защото традиционните церове не дадоха резултат. По онова време близнаците бяха бебета и Фрида кърмеше Скюле, но й оставаше още мляко. Слугинята обаче изпитваше погнуса от болния Гауте. Малкият имаше голяма глава, слабо, немощно тяло, не можеше нито да говори, нито да се държи на краката си и слугинята се опасяваше, че духовете са го подменили, макар до десетия месец — когато го повали незнайна болест — детето да изглеждаше здраво и хубаво. Въпреки това Фрида отказа да кърми Гауте и Кристин се принуди да го храни от гръдта си, докато навърши четири години.

Фрида продължаваше да таи неприязън към Гауте. Още от малък го хокаше, колкото й позволяваше страхът от стопанката. На пейката Фрида седеше до господарката си и носеше връзката с ключовете в нейно отсъствие. Слугинята не си мереше приказките пред стопаните, но Кристин подминаваше със снизхождение неуместните й прояви. Понякога, разбира се, търпението й се изчерпваше, ала стопанката винаги се стараеше да закърпи и заглади положението след някоя грешка или необмислена и груба дума на Фрида. Прислужницата много се дразнеше, задето сега Гауте заема почетното място на трапезата и се нарича стопанинът на „Йорун“. Фрида демонстрираше пренебрежението си към това глупаво момче и непрекъснато хвалеше братята му. Одобрението й получаваха най-вече Бьоргюлф и Скюле, които кърми като малки. Слугинята се подиграваше на Гауте заради ниския му ръст и кривите му крака. Младежът не й се обиждаше:

— Така е, Фрида, ако ме беше кърмила ти, сега и аз щях да съм воин като братята си. Но съм бил принуден да се задоволя с кърмата на майка ми — и се усмихваше заговорнически на Кристин.

Вечер майката и синът често излизаха на разходка. На много места пътеките между нивите бяха съвсем тесни и Кристин вървеше след Гауте. Той крачеше пред нея с брадвата с дълга дръжка. Истински стопанин, вече мъж, усмихваше се доволно майката. Обземаше я диво, неистово желание да се хвърли върху гърба му, да го притисне силно към гърдите си, да се смее и шегува с него, както правеше, когато беше малък.

Понякога стигаха чак до мястото, където перяха дрехите на брега. Седяха, заслушани в клокоченето на водата. Реката течеше стремглаво покрай тях, белееше се и се пенеше в дрезгавината. Обикновено не разговаряха, но се случваше Гауте да я разпитва за историята на родния й край и за рода й. Кристин му разказваше легенди и истории, които знаеше от дете. В такива вечери двамата не споменаваха Ерлен и годините в „Хюсабю“.

— Майко, ще измръзнеш. Тази вечер стана много студено.

— Да, направо се схванах да седя на този камък — изправи се Кристин. — Започвам да остарявам, синко!

На връщане Кристин се подпираше на рамото му. У дома Лавранс спеше като заклан. Кристин запали малката лампа. Прииска й се да поседи мирно и да се наслади на покоя в душата си. Рядко се случваше да не е затрупана с работа. На горния етаж Гауте събори нещо и то изтрополи. После майката чу как синът й си легна. Поизправила снага, Кристин се усмихна на малкия пламък в лампата. Раздвижи едва доловимо устни, прекръсти се и описа кръстен знак във въздуха пред себе си. После се зае да шие.

Бьорн, старото куче, се изправи и изтръска козината си. Протегна се на предните си лапи, докато се прозяваше. После се присламчи към стопанката си. Кристин го потупа, то стъпи с предните си лапи в скута й; тя му заговори гальовно, а кучето започна да ближе усърдно лицето и ръцете й и да размахва приятелски опашка. Бьорн се отдръпна, обърна глава и погледна жената. От малките му очи и от цялото му рунтаво тяло лъхаше гузна съвест. Кристин се усмихна мълчаливо и се престори, че не е забелязала нищо. Кучето скочи в леглото и се сви на кравай в долната му част.